На 27 декември, според новия църковен календар, се чества паметта на свети апостол Стефан, един от 70-те. В народния календар се нарича Стефановден. Ето какви са традициите, поличбите и забраните на този църковен празник.
История на църковния празник на 27 декември
Православният празник 27 декември (9 януари по стар стил) е денят на възпоменание на първия християнски мъченик Стефан, който е пострадал за вярата си в Исус Христос.
В книгата „Деяния на светите апостоли“ се споменава светият апостол и първомъченик архидякон Стефан. Той живял през първи век в Йерусалим. Той и шестима други мъже били избрани за дякони (служители). Те трябвало да поддържат реда по време на раздаването на милостиня на бедните и да оказват друга помощ на нуждаещите се. Стефан станал архидякон, тоест старши дякон.
Църковен празник на 19 декември: Какво НЕ бива да правите, ще прогоните късмета си
Стефан бил обвинен в клевета срещу пророк Моисей и трябвало да бъде съден. Тогава архидяконът произнесъл реч, проповядваща Христос. Преданието разказва, че в този момент той видял откритото небе над себе си и Господ Иисус Христос и силно провъзгласил това. След това съдиите се нахвърлили върху него и го извлекли от града, където го убили с камъни. Така Стефан умрял и станал първият християнски мъченик.
Традиции, обичаи и забрани на Стефановден
Признаците, по които нашите предци са гадаели, за да се прецени какво ще бъде времето и лятото, са следните: ако има слана през нощта, очаквайте сняг; ако денят е топъл - лятото ще бъде горещо.
На църковния празник 27 декември църквата осъжда кавгите, ругатните, нецензурния език, а също така е забранено да се завижда, да се отмъщава, да се клюкарства, да се мързелува или да се отказва помощ на тези, които молят за нея.
Вярва се, че на този ден никога не бива да изхвърляте трохи хляб – те символизират просперитет. Останалият хляб трябва да се даде на птици или животни.
На този православен празник хората се молят на Свети Стефан за укрепване на вярата, душевен мир и просперитет. Светецът се смята и за покровител на добитъка.
По стара традиция домакинята на дома тава рано призори, за да приготви традиционните за Стефановден месни ястия. Приготвя се свинско с кисело зеле, сарми с кайма и баница с кайма. От ранни зори започва месенето на обредни хлябове. В някои части на страната на Стефановден се приготвя кокошка за богата и силна идна година.
На този ден цялото семейство се събира около трапезата. Всички ястия, които се слагат на трапезата, символизират благодарността към отиващата си година и изобилието през новата година.
В народните традиции дните от Стефановден до Йордановден се наричат “Мръсни дни”. През този период жените не трябва да мият косите си, да метат, да перат. Забранение са венчавките и кръщенета.
По традиция на Стефановден младоженците ходят на гости на своите кумове, кръстници и родители, за да им покажат уваженито си към тях.
По традиция вечерта на Стефановден момите слагат ечемик под възглавницата си, за да сънуват своя бъдещ жених.
Неродилите и бременните жени не работят нищо този ден за леко раждане. Спазва се и забраната за зачеване на деца, защото се вярва, че децата, заченати в дните около Коледа, се раждат с недъг.
Църковен празник на 18 декември: Какво НЕ бива да изхвърляте и да давате, носи лош късмет
