На 2 май православната църква почита паметта на Свети цар Борис І Михаил. Тази година се навършват 1113 години от смъртта на българския владетел.
Още: Христос Воскресе!
Борис, синът на кан Пресиан I (836-852), бил роден през тридесетте години на IX в. най-вероятно в столицата Плиска. Възможно е като канар-тикин (престолонаследник) да е управлявал част от днешна Македония - твърди се, че при смъртта на баща му Борис "приел царството на [река] Брегалница".
Борис водил активна външна политика, като в началото на управлението си воювал неуспешно с Немското кралство и хърватите, а през 862-863 г. в съюз с немците против Великоморавия и Византия. Узрял за Христовата вяра, Борис търсел контакти със Западната църква, но в крайна сметка приел кръщението от Византия през 864 г. За негов официален кръстник бил смятан император Михаил III, а в страната дошло многобройно византийско духовенство. През 865 г. владетелят, подкрепян от водещите сили в столицата, потушил жестоко избухналия в провинцията антихристиянски метеж.
Верен на идеята, че България е третата „велика сила" в тогавашна Европа, опасяващ се и от чуждо проникване, Борис се стремял към създаването на самостоятелна българска църква. Контактите с патриарх Фотий, израз на които е и прочутото фотиево послание до българския княз, не дали резултат, след което Борис изненадващо установил преки връзки с Рим. „Отговорите на папа Николай I по допитванията на българите", както и действията на римската мисия в България (866-869 г.), не решили основния въпрос - за статута на българската църква. С ловка дипломация Борис-Михаил постигнал учредяването на автономна архиепископия на заключителното заседание на Вселенския събор (4 март 870 г.), а пръв български духовен глава станал Йосиф (Стефан).
Още: Почитаме великите апостоли Петър и Павел
Още: Пренасяне мощите на свети безсребреници и чудотворци Кир и Йоан
Архиепископията имала собствен диоцез, макар че йерархично била подчинена на Цариградската патриаршия. През 886 г. далновидният държавник взел под своя закрила побягналите от Великоморавия Климент, Наум и Ангеларий, а след тях и други ученици на светите братя - така делото на св.св. Кирил и Методий не само било спасено, но се превърнало в основа на старобългарската християнска цивилизация. В духа на новата вяра, страдащ и от болест, св. Борис-Михаил се оттеглил в манастир (889 г.). Действията на неговия първороден син Владимир-Расате (889-893) били схващани като заплаха за Христовата вяра - оставащият в „старото време" Владимир се опирал на консервативните среди, които имали резерви към политиката на княза-покръстител. Борис напуснал манастира, свалил и ослепил Владимир. Короната била дадена на Симеон, а столицата - преместена от Плиска във Велики Преслав. Това окончателно скъсване с предхристиянското минало станало по решение на „народен събор" във Велики Преслав (893 г.). Приема се, че на този събор е било решено в администрацията и църквата да бъде официално въведен старобългарският език.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Старият княз се завърнал в манастира, където останал до смъртта си (2 май 907 г). Скоро след това св. Борис-Михаил бил канонизиран от църквата. Може би най-известният му средновековен стенописен портрет е от манастира „Св. Наум" на Охридското езеро.
