Св. мъченик Боян–Енравота, княз Български

Един от най-великите ханове на онази България, хан Крум (803 -814 г.), при едно от многото свои нашествия във Византия взел в плен учения византиец Кинам.

Синът и наследник на хан Крум, хан Омуртаг (816–831 г.), забелязал христианизаторското влияние на Кинам върху ханските синове. Омуртаг се опитал веднъж да го застави да вземе участие в една идоложертвена трапеза. Понеже Кинам рязко отказал да стори това, хвърлили го в затвора за дълги години.

Когато се възцарил наследникът на Омуртаг, най-малкият му син Маламир (831- 836 г.), по молбата на своя по-голям брат, княз Енравота-Боян, той извел Кинам от затвора и го подарил на брата си като роб. Обаче скоро княз Енравота-Боян тайно приел християнско кръщение под влиянието на Кинам.

Като узнал това Маламир опитал да застави брат си да се откаже от "чуждия Бог". Но князът решително заявил:

- Аз се гнуся от езическите идоли и почитам Христа, истинския Бог и никой не ще може да ме отлъчи от любовта ми към Христа!

Тогава Маламир произнесъл над него смъртна присъда. Преди да бъде посечен, мъченикът произнесъл вдъхновена пророческа реч:

- Тази вяра, заради която аз сега умирам, ще се преумножи на българска земя. Напразно се надявате вие да я ограничите с моята смърт. Кръстният знак ще бъде на почит навсякъде, ще се издигат храмове на истинския Бог и чисти свещеници чисто ще служат на чистия Бог. А идолите и техните скверни жертвеници ще бъдат разорени така, като че ли не са съществували. Но и ти самият – обръща се към брат си Маламир – подир няколко години зле ще изхвърлиш своята злочестива душа, без да получиш никаква полза от своята жестокост!

След това Христовият мъченик преклонил глава под меча и приел мъченически венец около 833 година.

Скоро умрял и Маламир и понеже нямал наследник, наследил го Пресиян (836–852 г.), син на княз Звиница, втория му по-голям брат. А синът и наследникът на Пресиян, Борис (852–889 г.) приел християнството (856 г.) с името Михаил и покръстил целия български народ. Изпълнило се пророчеството на св. мъченик Енравота-Боян, княз български.

Освен тези сведения, ние нищо друго не знаем за него: где е гробницата му, къде са мощите му, имало ли е служба в негова чест.

Паметта му се празнува на 28 март само с поменуване на името му.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).