Децата и младежите в България биха използвали културен паспорт с годишен бюджет за посещение на културни събития. Това показват данните от първото по рода си национално представително социологическо изследване "Културно участие и въвеждане на културни паспорти за деца, младежи, ученици и студенти", чиито резултати бяха представени преди дни. Изследването е организирано от Обсерватория по икономика на културата, Фабриката за идеи и Асоциация за развитие на София, с финансовата подкрепа на Фондация "Лъчезар Цоцорков", и е проведено от социологическа агенция "Алфа Рисърч" в периода 28 април – 20 май 2026 г. сред 505 деца, ученици и младежи на възраст 6–18 години от областните градове в България.
Културното участие е високо, достъпът - все така неравномерен
Снимка: iStock
Според данните киното остава най-посещаваната културна дейност сред децата и младежите – 76.6% са посетили кино поне веднъж през последната година. На второ място се нареждат театралните представления (49.9%), следвани от музеите и галериите (38.4%), концертите в различни жанрове (34.7%) и фестивалите (27.7%).
Има обаче и сериозни различия в достъпа до култура според мястото на живеене, което е тенденция за всички възрастови групи в България, а не само сред младежите. Логично - децата в София участват значително по-активно в творчески занимания извън училище. В останалите областни градове обаче над 60% от анкетираните посочват, че никога не се включват в подобни дейности.
Още: Култура почти на нула: Близо 60% от българите не са ходили на театър, над 80% - на балет или опера
Фактът, който според данните буди най-сериозна тревога, е, че 43.2% от децата и младежите никога не участват в творчески занимания като музика, танци, театър, рисуване, фотография или други форми на артистично развитие.
Ключов посредник към културата - това е училището
Снимка: iStock
Изследването "Културно участие и въвеждане на културни паспорти за деца, младежи, ученици и студенти" потвърждава важната роля на образователната система за културното участие на младите хора. От данните на проучването се вижда, че над 60% от учениците участват поне веднъж годишно в културни дейности, организирани от училище – концерти, представления, изложби и други инициативи.
С напредването на възрастта обаче участието намалява, което показва необходимостта от нови механизми за поддържане на интереса към културата сред по-големите ученици и младежи.
Липса на време и финансови пречки
Най-често посочваното препятствие пред културното участие е липсата на време (41.8%). Следват липсата на интерес (20.2%), финансовите ограничения (16.8%) и затрудненият достъп до културни събития поради транспорт или разстояние (12.5%).
Тези данни показват, че насърчаването на културното участие изисква не само финансова подкрепа, но и по-добро интегриране на културата в ежедневието на децата и младите хора.
Още: Изкуството като еликсир на младостта: Как творчеството ни подмладява?
Почти единодушна подкрепа за културните паспорти
Снимка: iStock
Един от най-важните моменти в изследването е категоричната подкрепа за въвеждането на културни паспорти. Ако разполагат с годишен бюджет от 50 евро за културни дейности, 75.6% от анкетираните заявяват, че със сигурност биха го използвали, а още 20.2% – че по-скоро биха го използвали.
За какво биха го използвали? Сред предпочитаните културни активности, за които младите хора биха използвали средствата, са киното, театърът, концертите, творческите курсове и работилници, фестивалите, музеите и галериите.
Подобно категорично желание е ясен знак към институциите - обществен сигнал, че младите хора искат повече възможности за достъп до култура и са готови активно да се възползват от тях. Ако бъдат въведени, културните паспорти може да се превърнат в ефективен инструмент за преодоляване на регионалните неравенства, насърчаване на редовното културно участие и изграждане на дългосрочни навици за общуване с изкуството и културното наследство.
Инвестицията в културното участие на децата и младежите е инвестиция в по-образовано, активно и ангажирано общество. Данните показват, че обществената готовност за подобна политика вече е налице, казват още специалистите, стоящи зад проучването.
