Филмът "Блян за щастие" по повод 100 години от гибелта на Димчо Дебелянов

Преди да го е гледал, зрителят едва ли може да си представи, че един документален филм може да бъде направен толкова гледаем и интригуващ, да бъде заснет така красиво и модерно, както и да въздейства толкова емоционално, като не те дистанцира, а те кара да съпреживяваш. Това е филм, който трябва да бъде гледан от всеки българин. За да се докосне до личността на един от най-големите български поети. За да види човека отвъд застиналия учебникарски образ. Забравете скучните документални филми от едно време, този е модерен, нежен, докосващ и лиричен. Като самия Дебелянов.

"Където някога вървяхме" – един от задължителните романи на ХХI век

„Където някога вървяхме” от Шел Вестьо (изд. „Персей”) е един от задължителните за четене романи на ХХI век, ис...

Прочети повече

Филмът трябва да влезе в българските училища, за да бъде разбран по-добре човекът и поетът Дебелянов, да бъдат прочетени с нови очи неговите христоматийни стихотворения.

По повод годишнината излезе и нов тираж на издателския шедьовър "Аз искам да те помня все така" на Димчо Дебелянов (издание на “Персей”), който събира най-хубавите му стихове и богат документален материал за жените, които са ги вдъхновили. Голяма част от тези истории са залегнали и във филма. Луксозният том с твърда подвързия и цветни илюстрации (худ. Ралица Денчева) е вече в книжарниците.

През целия си кратък живот Димчо Дебелянов е белязан от усещането за фатална предопределеност и трагично разминаване с любовта и благополучието. Това слага своя отпечатък и върху поезията му. Дебелянов не успява да види издадена първата си книга, която излиза след смъртта му с помощта на най-близките му приятели. Но днес стиховете му са сред шедьоврите на българската лирика.