"Под открито небе" - на кино и онлайн от 23 януари

Мариана Отеро, която със своята филмография е доказала, че интимната документалистика й е близка, този път е водена от своето лично любопитство към темата за лудостта, която едновременно я плаши и вълнува - „Винаги съм имала усещането, че можем да научим нещо от лудостта.” И се впуска в своето изследователско приключение.

Мариана Отеро, режисьор на "Под открито небе": Всяко дете е загадка

Миналата седмица публикувахме първата част от интервюто с режисьорката на филма "Под открито небе". Днес продължаваме с втората част от...

Прочети повече

След като обикаля различни домове за хора със специални потребности в продължение на година, тя е привлечена от институция, в която всяко дете е възприемано като загадка, а начините да се справи с трудностите пред себе си - като изобретения. Именно това прави мястото уникално за Европа, а също и персоналът, който, воден от принципите на Лакианската психоанализа, се е разделил с остарелите идеи и порядки на други институции от този вид и гледа на децата там като на изключителни както сами по себе си, така и по начина на възприемането им на света.

В работата си с децата възрастните там не целят да им сложат етикети или да интерпретира действията им, а са съсредоточили усилията си да им помогат те сами да достигнат до решения на трудностите пред себе си, без външно да бъдат насочвани в евентуалната „правилна” посока. Така децата получават безценен опит и възможност да намерят своето място в света и да живеят самостоятелно и в мир с него.

Това, което прави „Под открито небе” въздействащ е, че Мариана Отеро с изключителен финес и такт стъпва в света на тези деца и младежи, които често са наричани „трудни” или „социално изключени”. Тя ни среща с Еван, Алисон, Жан-Хюг и Амина, показва ни тяхната специфична връзка с другите, с езика и с тялото, както и изобретателната психоаналитична работа с тях – без принуда и индивидуална за всяко дете.

Мариана Отеро, заедно със своята камера, е плътно  в ежедневието на своите читирима героя в продължение на три месеца и не само присъства там като наблюдател, а и успява да осъществи специфична връзка с тях. Постига го благодарение на своето буквално сливане с оборудването - тя носи камерата, закачена за себе си, заедно с осветлението. Подлага се на това всеки ден, за да бъде сама по време на снимките с децата и за да не се наруши техния контакт с обектива. А пред него те не проявяват нито срам, нито нарцисизъм, нито притеснение.

Мариана Отеро, режисьор на "Под открито небе": Исках да се сблъскам с различието

Интервю на Антоан Дьо Бак, публикувано в електронното издание Lacan Quotidien  Превод: Теодора Павлова Каква беше първоначалната...

Прочети повече

Резултатът от този престой в „Куртил” са 180 часа заснет материал. От тях, след месеци вглеждане в персонажите и сцените, Мариана Отеро успява да покаже „лудостта” по едновременно вълнуващ и земен начин, като всячески внимава да не изпадне в дидактизъм, защото „този филм трябва да е преживяване, а не урок”.