"Присила" на София Копола тръгва по кината от 5 април (ТРЕЙЛЪР)

Когато на едно парти тийнейджърката Присила Болио се запознава с Елвис Пресли – мъжът, който вече е стремително изгряваща рокендрол суперзвезда, се превръща в нещо съвсем различно – в личния си живот той е възторжен влюбен, партньор в самотата и чувствителен най-добър приятел. През гледната точка на Присила, София Копола разказва за непознатата страна на един велик американски мит. Историята за дългото ухажване и бурния брак на Елвис и Присила – от германската военна база до приказното имение в Грейсленд – е дълбоко проникновен и разтърсващо подробен портрет на любовта, фантазията и славата.

"Бях развълнувана от мемоарите на Присила Пресли за преживяното от нея като млада жена в Грейсленд и се опитах да пресъздам усещането да влезеш в света на Елвис и да го напуснеш, за да откриеш собствения си живот. За мен като творец е важно да покажа света през очите на героинята си, без да я осъждам.", казва София Копола.

Още: Официално: Ще има пета част на "Матрицата" (СНИМКА)

Фотограф: Ken Woroner

"Мисля, че в историята на Присила кристализира нещо, през което всички преминаваме, но по много посилен и бляскав начин“, споделя Копола пред "Vogue" в деня на премиерата на филма по кината. "Наистина исках да уловя колко съкрушителен е първият контакт с любовта и колко объркващ може да бъде опитът да разбереш мъж, който е толкова горещ и студен едновременно."

Кинокритици за филма

"Публиката може и да упрекне Копола за това, че "плува в познати води", но резултатът е налице: пътешествие, което пренася публиката във времето и съкрушава сърцата, пресъздавайки мрачната реалност на световната слава - този филм е най-добрата ѝ творба след "Изгубени в превода".", Марлоу Стърн, "Rolling Stone"

"Всеки е преживявал нещо изключително силно – например да се влюби лудо, и след години, като погледне назад във времето – да го споходи чувството, че това се е случило на друг човек – който е живял в сън, оцелял е след него и се е превърнал в личността, която е бил предопределен да стане. Именно това е усещането, което София Копола успява да пресъздаде чрез своя изключителен филм "Присила".", Стефани Зачарек, "Time"

"Това не е история, посветена на рок музиката или поставен в театрална среда сюжет – разказът е за жена, която е осъдена да чака един музикант да се завърне и да ѝ дари любовта, която той ѝ е обещал, в дом, който ѝ е забранено да напуска. Историята е също за онзи ден, в който тя решава, че не желае повече да чака.", Алонзо Дуралде, "The Film Verdict"

Още: Френска комедия открива кинофестивала в Кан

"Филмът елегантно издига един ключов играч от периферията на легендата "Елвис" и всеки, който е настроен на специфичните вълни, на които твори София Копола, ще открие, че нейният разказ е силно емоционално преживяване.", Дейвид Руни, "The Hollywood Reporter"

"Това е една уникална история, разказана по впечатляващ начин.", Фионуала Халиган, "Screen Daily"

"В основата на този филм е удивително нюансираното изпълнение на Кейли Спейни.", Глен Кени, RogerEbert.com

"Портретът, който Копола рисува, е обсебващ – особено във фазата, в която Присила е все още дете, и е по-малко забележителен във финалните епизоди, когато Присила изоставя илюзиите си и осъзнава реалността.", Питър Брадшоу, "The Guardian"

София Копола в интервю за "Vogue"

Снимка: Getty Images

Предполагам, че обмисляте множество филмови идеи във всеки един момент. Какво точно в мемоарите на Присила Ви направи впечатление, за да се оформи като проект, на който си струва да посветите цялото си внимание?

- По време на пандемията работех върху една адаптация на Едит Уортън от известно време и все нещо не се получаваше, поради редица причини. Бях у дома с COVID, когато един приятел ми препоръча "Elvis&Me" и тази история наистина ме развълнува.

Присила винаги е била възприемана като символ на американския блясък и съвършенство, но нямах представа колко много се е борила, какви са били подробностите от живота ѝ – например как все още е ходила на училище в гимназията, докато живее в Грейсланд и купонясва с Елвис по цяла нощ. Усетих го като свят, в който можех да се потопя, да нарисувам портрет на Присила и да покажа какво е било усещането буквално да пораснеш в такава странна обстановка.

Прочетох книгата и продължих да си мисля: "Да, всъщност искам да направя филм – знам как да подходя и нейната история е вълнуваща".

Още: Присила Пресли с признание защо Елвис е искал само едно дете

Резултатът не е биографичен филм. Как адаптирахте мемоарите на Присила и как решихте какъв да бъде подходът към пресъздаването на нейната история?

- Аз не исках просто да направя още един обикновен биографичен филм. Искаше ми се да уловя колко съкрушителен е този контакт с първата любов. Присила прекарва голяма част от живота си в опит да угоди на идеалния образ, в който е влюбена, преди да разбере, че трябва да научи повече за това, което тя самата иска от живота.

Снимка: Арт Фест

Имате невероятно богат опит с режисиране на млади актриси – Кирстен Дънст, Скарлет Йохансон, Ел Фанинг и сега Кейли Спейни. Какво Ви убеди, че тя може да пресъздаде всички нюанси, които са наложителни за главната героиня в "Присила"?

- Целият филм наистина е конструиран около Присила, така че знаех, че трябва да намеря някой, който да може достоверно да влезе в този образ – от момента, в който е на 14, до 28-ата ѝ година. Моите кастинг-специалисти обърнаха внимание на факта, че Кейли е изгряващ талант, за когото трябва да съм информирана – те познават добре моята чувствителност и какви момичета харесвам. Кейли е много добра в "Mare of Easttown" и има толкова миловидно лице, че наистина прилича на 15-годишна. Когато разбрах, че е на 25, вече знаех, че може да се превърне в Присила. Освен това Кирстен току-що беше работила с нея по друг филм и сподели, че наистина е талантлива – и това беше единствената препоръка, от която имах нужда.

Какво бихте споделили за Вашите разговори с Джейкъб и за начина, по който той успява да пресъздаде епохална личност като Елвис?

- Моят филм е посветен на образа на Елвис в интимна среда, зад затворените врати на личното пространство, а не на начина, по който се представя той пред публика. Книгата на Присила говори за това колко уязвим и чувствителен е той, когато се срещат за първи път, и колко самонадеян изглежда, когато тя го вижда вече в Грейсланд. Всичко, отбелязано като специални черти в нейната книга, го имах предвид, и някак естествено избрах Джейкъб – той е безкрайно и естествено очарователен; притежава магнетизъм, който предполагам, че е имал Елвис, но също е и внимателен, и чувствителен. Беше важно да покажа по-уязвимата страна на Елвис, така че помолих Джейкъб да се съсредоточи върху улавянето на неговата същност. Нужно е публиката да усети гласа и присъствието на Елвис в дома му, като контрапункт на известния от интервюта и актьорски роли образ.

Снимка: Арт Фест

Още: Присила Пресли със скандално интервю за Краля на рокендрола

Като човек, който е режисирал филми с доста широк диапазон от бюджети, как предпочитате да работите?

- За мен правенето на филм в по-малък мащаб означава пълен творчески контрол. В случаите с по-ограничен бюджет никой не обръща внимание на това, което правиш; ако се действа с поголям бюджет – има повече "готвачи в кухнята". Много повече са шефовете, които те държат под око, когато правиш филм с по-висока финансова стойност, затова предпочитам истинската свобода да правя моите собствени проекти, какъвто беше "Присила".

Чувствах се сякаш работя по студентски филм, в който костюмите и реквизитът се правят почти на ръка и всеки в екипа се опитва да стигне до страхотни и подходящи за средата решения. Мисля, че по този начин всички влагаме много повече от себе си – усещането е като подреждане на пъзел, а в резултат филмът се превръща в бутиково творение.

Запазихте ли нещо за спомен от снимачната площадка?

- Запазих си някои от златните плочи, изработени с Джейкъб в образа на Елвис на корицата. Запазих повече от нещата, които бяха част от атмосферата в Грейсленд, защото художниците създадоха наистина невероятни реквизити – ретро списания, стари самолетни билети и какво ли още не...

Присила Пресли е един от изпълнителните продуценти на филма. До каква степен бе ангажирана тя в работата по него?

- Тя беше невероятно отворена за всички идеи и ме подкрепяше по време на целия процес. Присила не дойде лично на снимачната площадка, защото не искаше да притеснява Кейли. Но винаги казваше: "На линия съм, ако имаш нужда от нещо", затова двете заедно работехме по сценария. Говорех с нея по телефона в продължение на часове, събирах спомените ѝ, минавахме през сценария страница по страница и тя ми даваше всякакви бележки. За мен беше важно Присила да се чувства комфортно с всичко, което влиза във филма. След като започнахме да снимаме, тя ме остави да върша работата си, не се включи в монтажа и чак накрая ѝ показах готовия филм.

А как реагира тя в този момент?

- О, Боже мой, никога в живота си не съм се чувствала толкова притеснена! Към финала на филма Присила се развълнува много, когато наблюдаваше раждането на дъщерята. Този щастлив момент се превърна в ново и много емоционално преживяване. Когато филмът свърши, тя ме погледна и каза: "Това беше моят живот".

Според нея Кейли Спейни бе успяла да изрази всички емоции, които самата тя е изпитвала по време на престоя си в Грейсланд. За мен беше изключително важен фактът, че самата Присила даде безусловното си одобрение на готовия филм.

Коя е София Копола

Снимка: Getty Images

София Копола е американски режисьор, сценарист, продуцент и актриса. Като единствена дъщеря на режисьора Франсис Форд Копола, тя прави актьорския си дебют като дете в прочутата криминална драма на баща си "Кръстникът" (1972).

По-късно Копола участва в музикални клипове и в поддържаща роля в "Пеги Сю се омъжи" (1986). Изпълнява ролята на Мери Корлеоне в "Кръстникът Част III" (1990). Копола преминава към режисурата с пълнометражния си дебют "Обречени да умрат" (1999). Получава награда "Оскар" за най-добър оригинален сценарий за комедийната драма "Изгубени в превода" (2003).

Избрана филмография

1999 "Обречени да умрат" ("The Virgin Suicides")

2003 "Изгубени в превода" ("Lost in Translation")

2006 "Мария Антоанета" ("Marie Antoinette")

2010 "Някъде" ("Somewhere")

2017 "Измамените" ("The Beguiled")

2023 "Присила" ("Priscilla")