Мистериозното езеро Дон Жуан се намира в сухите долини Макмърдо в Антарктида, където зимните температури често падат до критичните минус 50 градуса по Целзий. Докато близките сладководни басейни са покрити с твърд лед с дебелина няколко метра, това малко езерце по чудо остава течно. За това подробно пише научното издание Space Daily.
Химическата тайна на незамръзващата вода на Антарктида
Тайната на този природен феномен се крие в изключително високата соленост на водата, официално надвишаваща 40 процента. За разлика от нормалния световен океан, разтвореният материал в това езеро се състои предимно от калциев хлорид, а не от познатия натриев хлорид.
Прочетете също: Нещо странно се крие под Кървавите водопади на Антарктида
Тази специфична химическа разлика е от първостепенно значение, тъй като калциевият хлорид лесно се разтваря във вода и действа като невероятно мощен депресант на точката на замръзване. Ето защо водата в това антарктическо езеро наподобява много гъст химичен разтвор, с физични свойства, коренно различни от околния лед.
В такава хиперконцентрирана смес водните молекули са плътно обградени от огромен брой йони, физически неспособни да се организират в правилна кристална структура. По този начин химията е изместила обичайната точка на замръзване на резервоара от нула градуса до феноменалните минус петдесет и два.
Въпреки репутацията си на стабилно природно чудо, езерото всъщност е силно летливо образувание, чиито очертания постоянно се променят поради непрекъснатото изпарение и притока на нова вода. Учените все още спорят за източниците му, като вземат предвид както дълбоките подземни течения, така и влиянието на повърхностното топене на снега.
Прочетете също: Повече от 500 мистериозни земетресения са регистрирани под Антарктида - учените са озадачени
Този уникален антарктически резервоар е от голям интерес за планетарните учени, тъй като местният климат много наподобява студената, суха и солена повърхност на Марс. Ако солената вода може да е рядка на Земята при такива екстремни температури, подобни химични механизми биха могли лесно да обяснят наличието на древни солни находища на Червената планета.
Учените обаче категорично предупреждават, че самият факт на физическото наличие на течна вода не означава, че тя е подходяща за възникването и поддържането на биологичния живот.
Огромното количество разтворена сол оставя твърде малко влага, която микроорганизмите да използват, превръщайки водния басейн в изключително сложна среда. Освен това, солените води, пренаситени с калций, изключително бързо и агресивно разрушават уязвимите клетъчни структури на всеки жив организъм.
Дълго време съществуваше популярен мит, че това езеро е напълно имунизирано срещу замръзване, но всъщност течността му има ясна температурна граница. Ако температурата на околната среда падне под минус 52 градуса по Целзий, този гъст химичен разтвор неизбежно ще се превърне в лед и хидратирани минерали.
По този начин резервоарът не нарушава основните закони на физиката, а просто демонстрира уникален баланс, който прави температури до -50°C (-122°F) достатъчно топли, за да поддържат течно състояние. Всеки път, когато басейнът се пълни с нова вода, той разтваря отново солите, останали на дъното, наследявайки много ниска точка на замръзване за следващия годишен цикъл.
Друга мистерия на Антарктида е така нареченият Кървав водопад. Той се намира на ръба на ледника Тейлър. Там на фона на белия лед се появяват наситени червено-оранжеви петна, наистина напомнящи кръв. Необичайният цвят обаче не се дължи на нещо живо под леда. Той е причинен от солена вода, богата на желязо.
Статия на Space Daily съобщава, че докато тази вода е под лед, тя почти няма контакт с кислород. В тази среда желязото остава разтворено и няма ярък цвят.
Когато солената вода достигне повърхността и влезе в контакт с въздуха, желязото се окислява. Този процес придава на леда червено-оранжев оттенък. Подобна химическа трансформация се случва, когато желязото ръждясва.
Прочетете също: Антарктида невинаги е била ледена пустиня: Учените обясниха откъде идва ледът
