В продължение на десетилетия се смяташе, че Средиземно море се е преродило благодарение на най-голямото наводнение в историята на Земята, когато водите на Атлантическия океан са пробили провлака. Нови открития на морското дъно обаче принуждават учените да пренапишат този сценарий за бедствие от холивудски мащаб, което очевидно никога не се е случвало.
Какво наистина се е случило със Средиземно море?
Учените опровергаха теорията за голяма катастрофа, която първоначално е довела до пресъхване, а след това и до бързо наводнение на Средиземно море.
"Представете си: стоите на ръба на Гибралтар преди пет милиона години. Пред вас не се простира морето, а гигантски, пуст басейн с дълбочина два километра, покрит със сол. Изведнъж бариерата с Атлантика се разкъсва и водата блика надолу във водопад, 1000 пъти по-мощен от Ниагарския водопад. Тази епична сцена, достойна за холивудски блокбъстър, се смяташе за научен факт в продължение на десетилетия. Но ново изследване намеква за изненадващ обрат: катастрофата може никога да не се е случила", пише Live Science.
Гърция: Запазваме правото си на разширяване на териториалните води
Как е „пресушено“ морето? Всичко започва през 1970 г., когато сондажният кораб Glomar Challenger донесе сензация в пристанището на Лисабон. Докато сондираха в Средиземно море, учените се натъкнаха на нещо странно: чакъл, морски фосили и гипсови кристали дълбоко под водата. Гипсът и солта обикновено се образуват там, където водата се изпарява в плитки води, като Мъртво море. Заключението на учените е очевидно: Средиземно море някога се е превърнало в пустиня, а след това Атлантическият океан е пробил, причинявайки най-голямото наводнение в историята. Тази теория стана толкова популярна, че бяха заснети филми за нея, а Гибралтар дори издал марка с изображение на „3000-метровия водопад“.
Напоследък обаче учените започнаха да задават други въпроси. Ако Атлантическият океан се е влязъл с рев в празен басейн, къде са белезите от този процес?
През декември 2023 г. наследникът на същия сондажен кораб се завърна на мястото на събитията, в Алборанско море (точно зад Гибралтар). Ако там се беше случило меганаводнение, морското дъно щеше да бъде разкъсано от огромни водни потоци.
Проби от морското дъно разкриват идеално гладки, тънки слоеве от седименти с различни цветове.
ООН предупреди за заплаха за рибните запаси в Средиземно и Черно море
„Това невероятно фино наслояване изисква много тихи условия“, казва Рейчъл Флекър от университета в Бристъл. Това е пълната противоположност на хаоса, който би трябвало да остави след себе си мегапотоп – никакви следи от срутване.
Учените сега предполагат, че сценарият е бил по-малко драматичен, но не по-малко интересен. Първо, огромни солни находища биха могли да се образуват под водата, без морето да е пресъхнало напълно. Второ, морето може да се е пълнело постепенно. Съществува теория, че водата е идвала не само от Атлантическия океан, но и от изток - от древното езеро Паратетис (прародителят на съвременните Черно и Каспийско море). Това се подкрепя от открити фосили на малки ракообразни, мигрирали към Средиземно море от същите тези региони.
Защо това е важно?
Може би Гибралтарският проток не е съществувал на обичайното си място по това време и водата е текла през други канали, които сега са скрити под Испания или Мароко.
Тази история ни учи на нещо важно и малко плашещо. Свикнали сме да мислим, че глобалната промяна изисква катастрофи като удар на астероид. Но геологът Винисио Манци предупреждава: „Може да има екстремни условия без екстремни събития.“ Леко повдигане на морското дъно или изменение на климата биха могли да превърнат процъфтяващо море в солена пустиня – тихо и бавно, без експлозия в холивудски стил.
Прочетете също: Газовият резервоар "Афродита" сближава Кипър и Израел
