Земята е преживяла най-топлия си януари, откакто се правят измервания

Рекордните температури през януари следват изключително топлатa 2019 г., която от началото на надеждни измервания е класирана като втората най-гореща година на повърхността на планетата. Изминалите пет години и изминалото десетилетие са най-горещите за 150 години назад, което е индикация за посоката и темпа на развитие на климатичната криза.

Давос 2020: Земята няма време за лицемерие, уважаеми световни лидери

Започна Световният икономически форум в Давос (21-24 януари). Около 3000 ще бъдат участниците в едно от най-големите ежегодни икономиче...

Прочети повече

Според НОАА средната глобална температура на сушата и океана през миналия месец е била с 1.14°С над средната за 20-ти век. Това измерване незначително надмина предишния рекорд за януари, поставен през 2016 г. 

Необичайно затопляне е регистрирано в голяма част от Русия, Скандинавия и Източна Канада, където температурите са били с невероятните 5°С по-високи над средните или дори по-високи. Шведският град Йоребро достигна 10.3°С, най-високата температура от 1858 г. насам, докато Бостън преживя най-горещия си януарски ден до 23°С. 

Междувременно Антарктида започна февруари с няколко температурни скока. Южният полярен континент премина 20°С за първи път в своята история на 9 февруари, след поредния предишен връх от 18.3 C само три дни преди това. Учените нарекоха показанията на термометрите „невероятни и ненормални“.

НОАА заяви, че четирите най-топли месеца януари са настъпили от 2016 г. насам, докато 10-те най-топли януари се отбелязват от 2002 г.

Океаните губят кислорода си

Климатичните промени и замърсяването лишават световните океани от кислород, алармират организации за опазване на околната среда, предад...

Прочети повече

Припомняме, че световните правителства се споразумяха през 2015 г. да задържат глобалното повишаване на температурата до под 2°С, в сравнение с прединдустриалната ера, за да се предотврати катастрофалното наводнение, несигурността на храните, топлинните вълни и масовото разселване на хората.

Въпреки това емисиите от затопляне на планетата от човешката дейност не показват никакъв признак на спад, камо ли за дълбоките съкращения, необходими за постигане на целта на 2C и справяне с климатичната криза. Според учените светът трябва да намали наполовина своите вредни емисии до 2030 г., за да има всякакъв шанс да избегне катастрофални промени на климата.

Още по темата за глобалното затопляне ще откриете в тези материали.