Земята през 2050 г.: Субтропични растения вместо полета с пшеница?

Екип от учени представя визия за следващите поколения: ферми в Средния Запад на САЩ, които в момента отглеждат пшеница, ще са завладени от субтропични растения, тропическата гора в Амазонка ще е изчезнала отдавна, екстремни горещини ще пържат Индийския субконтинент, пише БГНЕС.

Светът може да се превърне в извънземен пейзаж през следващите векове заради климата

Трудно е да си представим как ще изглежда Земята през 2500 г. Но едно сътрудничество между науката и изкуството предлага тревожен прозо...

Прочети повече

Изминаха петдесет години от първите негативни прогнози за отпечатъка на човека върху климата. Тогава светът си постави „далечната“ цел от 2100 г. за намаляване на емисиите, но по всичко личи, че парниковите газове на нашето поколение ще се задържат векове наред около планетата ни. Учените от университета Макгил в Монреал изследват три варианта на климатични траектории: ниски, умерени и високи емисии. Екипът се съсредоточава особено върху въздействията върху цивилизацията: топлинен стрес, пропадащи земеделски площи и промени в използването на земята и растителността. За всички, с изключение на сценария с най-ниски емисии, който е приблизително в съответствие с ограничаването на глобалното затопляне до „много под“ 2 градуса по Целзий в сравнение с прединдустриалните времена, както е одобрено от Парижкото споразумение от 2015 г., средната глобална температура продължава да нараства до 2500 г.

За сценария с най-високи емисии температурите се повишават с около 2,2 градуса C до 2100 г. и с около 4,6 градуса по C до 2500 г. Това води до „основно преструктуриране на световните биоми”, казват изследователите: загуба на по-голямата част от тропическите гори на Амазонка и непригодни за живеене температури в тропиците.

Високите емисии на парникови газове могат да увеличат средните глобални температури с около 4,6 градуса по Целзий в сравнение с прединдустриалните времена. В резултат на това екстремната жега в Индия може драстично да промени начина, по който хората живеят и се изхранват.

Ако емисиите на парникови газове останат високи, фермите за пшеница в Средния запад на САЩ могат да бъдат трансформирани в субтропични региони за агролесовъдство до 2500 г., казват изследователите. Регионът вероятно ще е осеян с някои видове маслени палми и сукуленти, и ще трябва да разчита на устройства за улавяне на вода и напояване, за да се компенсират екстремните летни горещини.

Африка е с най-малка вина за климатичните промени, но ще понесе най-тежките последици

БВП на 65-те най-уязвими държави ще намалее средно с 20% до 2050 г. и с 64% до 2100 г., ако светът се затопли с 2,9 градуса по Целзий, ...

Прочети повече