Задълженията на „Топлофикация София“ надхвърлят 1,3 млрд. евро, а дружеството постепенно върви към фалит, който в един момент ще се усети внезапно. Това заяви Любомир Каримански, член на Управителния съвет на БНБ, пред bTV. По думите му фитилът на тази „бомба със закъснител“ отдавна е запален, а решението трябва да бъде търсено съвместно от държавата и Столичната община.
Според него трябва да бъде избран ясен механизъм за решаване на проблема – приватизация, публично-частно партньорство или оздравителен план.
"Понижаването на перспективата пред дългосрочния кредитен рейтинг на България от положителна на стабилна е сериозно предупреждение, но не означава понижаване на самия рейтинг", каза Каримански по повод оценката на Standard & Poor's. По думите му агенцията обръща внимание на разходната част на бюджета, изпълнението на поетите ангажименти и необходимостта от устойчиви приходи, а не от еднократни мерки.
Още: Авариите нямат край: Нови части от София са без парно и топла вода
Той открои и нарастващия дисбаланс между вноса и износа на страната. Според него, ако икономиката не успява да отговори на увеличеното потребление с достатъчно конкурентно производство, това ще задълбочи външните дисбаланси и ще доведе до поскъпване на стоките.
„Хората, които продължават да потребяват, без да спестяват или да ограничават потреблението си, ще продължат да купуват на по-високи цени. Просто животът ще става по-скъп“, предупреди той.
Бюджет 2027 и рисковете пред икономиката
Според Каримански правителството трябва по-ясно да обясни каква политика възнамерява да провежда с новия бюджет и как ще реализира заложените мерки.
Още: Бъдещето на "Топлофикация" на масата в СОС: Терзиев очерта тежката картина в дружеството
„Историята трябва да бъде разказана по-подробно и по-ясно. В момента тя е мъглява. Не може да се разбере какво точно ще направи правителството с актуализираната средносрочна бюджетна прогноза“, коментира той.
Като основен проблем финансистът посочи факта, че икономиката работи на потенциала си, което ограничава ефекта от еднократните мерки върху структурното бюджетно салдо.
Той постави и въпроса дали в бюджета са отчетени последиците от кризата в Ормузкия проток върху цените на електроенергията в Европа и България, както и отражението върху цените на торовете и селското стопанство.
Снимка: Actualno.com
Съкращенията в администрацията и заплатите в сектор „Сигурност“
По повод планираното съкращаване на 5042 щатни бройки в държавната администрация Каримански заяви, че преди предприемането на подобни действия правителството трябва да представи секторни анализи за всеки отделен сектор и първостепенен разпоредител с бюджет.
Според него е необходимо да се покаже конкретният ефект от оптимизацията на персонала в консолидираната фискална програма за периода 2027–2029 г.
Още: Стана ясно кой е виновен за "Топлофикация": Превръщаме се в роби, въртящи се в омагьосан кръг
„Имаме намаляващ темп на нарастване, но в сравнение с абсолютните стойности сумата за персонал продължава да се увеличава. Не виждаме по никакъв начин тези големи числа за съкращения да оказват толкова сериозно влияние“, посочи той.
Каримански призова и за преосмисляне на параграфи 6, 7 и 8 от преходните и заключителните разпоредби на бюджетния закон, свързани с възнагражденията в сектор „Сигурност“ – МВР, НСО и отбраната.
По думите му временното замразяване на заплатите не решава проблема, тъй като впоследствие те отново могат да бъдат увеличени. Затова е необходимо да се променят и специализираните закони, така че възнагражденията да бъдат ясно отразени в разходите за персонал в бюджета.
