Потенциалното придобиване на рафинерията в Бургас на "Лукойл" в България от азербайджанската SOCAR и турския Cengiz Holding е нещо повече от търговска сделка. Това е повратна точка, която говори за дълбокото геополитическо пренареждане на Югоизточна Европа в сянката на войната на Русия в Украйна, съобщава базираната в Азербайджан информационна агенция news.az. Информация за готвена продажба се появи за първи път в статия на Financial Times. В статията си вестникът твърди, че "Лукойл“ планира да продаде рафинерията си в България на катарско-британски консорциум до края на годината. "Не се водят преговори с катарско-британски консорциум за продажбата на "Лукойл Нефтохим Бургас", беше отговорът на рафинерията тогава.
След това унгарският премиер Виктор Орбан обяви, че унгарската MOL иска да купи рафинерията "Лукойл-Нефтохим", а в началото на януари стана яснои, че казахстанската държавна компания "КазМунайГаз" се включва в наддаването за бургаската рафинери.
Междувременно наскоро в интервю за прокремърската РИА - Новости руския посланик в България Елеонора Митрофанова отново потвърид, че заради натиск "Лукойл" обмисля да продаде всичко в България. ОЩЕ: Митрофанова: Заради натиск - Лукойл обмисля да продаде всичко в България
Снимка: БГНЕС
Апетитите на Азербайджан и Турция
"В продължение на десетилетия бургаската рафинерия беше най-големият индустриален аванпост на Русия на Балканите. Някога безспорен лидер на пазара на горива в България, централата символизира хватката на Москва върху регионалната енергетика. Тази хватка обаче започна да се разпада след нахлуването в Украйна, пише азерската медия, отчитайки, че производството в Бургас в крайна сметка е спряло. И докато ЕС официално забрани вноса на Урал през 2024 г., Брюксел предостави на Бургас временно освобождаване, подчертавайки колко дълбоко руският суров петрол все още е вкоренен в енергийната архитектура на Европа. И все пак посоката на движение беше безпогрешна: България се нуждаеше от алтернативи, и то спешно.
Тук Азербайджан и Турция влизат в историята. SOCAR отдавна се позиционира като врата на Европа към каспийския газ и петрол, като тръбопроводите вече променят енергийната карта на континента. В партньорство с Дженгиз Холдинг, компания с огромни регионални амбиции, SOCAR сега се очертава като фаворит за придобиване на Бургас. Сделката, за която се твърди, че се оценява на около 2 милиарда долара, ще отбележи историческа промяна - превръщането на бившия символ на руското влияние в стратегически актив, контролиран от две страни, които все повече се привеждат в съответствие със западните приоритети в областта на енергийната сигурност. ОЩЕ: "Лукойл": Обмисляме да се махнем от България
Тук не става въпрос само за собственост; става въпрос за разказ. За София продажбата на Бургас на консорциум, вкоренен в Каспийския и Анадолския енергийни коридори, предлага символично затваряне.
Bloomberg нарече присъствието на "Лукойл" "реликва от комунистическото управление". Анализатори твърдят, че последната стъпка на България към пълна интеграция в евроатлантическото семейство трябва да бъде прехвърлянето на такава жизненоважна рафинерия на международно доверен играч.
Кандидатурата на SOCAR-Дженгиз изглежда отговаря на тази сметка, предлагайки както надеждност, така и регионален обхват.
Кои са другите претенденти?
Има, разбира се, и други претенденти. Миналата година катарско-британски консорциум на Oryx Global и DL Hudson беше посочен като вероятен купувач. КазМунайГаз от Казахстан също беше в надпревара за кратко преди изтеглянето си, въпреки че казахстанският петрол остава много важен.
Подобно по качество на руския Урал, той вече е заменил руския суров петрол в германската рафинерия Швед. Казахстанският суров петрол може да снабдява Бургас, след като SOCAR поеме управлението, засилвайки ролята на Каспийското море като алтернативен енергиен спасителен пояс на Европа.
Азербайджан вижда исторически шанс
За Азербайджан възможността за Бургас е в съответствие с по-широките му амбиции. SOCAR вече е удвоила доставките на газ за България до 2 милиарда кубически метра през 2024 г., надхвърляйки договорните обеми. Компанията има 25-годишно споразумение с "Булгаргаз" и предлага доставки под пазарните цени. Разширяването на рафинирането и дистрибуцията в България ще затвърди дългосрочното присъствие на SOCAR в Югоизточна Европа, разширявайки не само търговския ѝ отпечатък, но и политическото ѝ влияние. Мурад Гейдаров, ръководител на SOCAR Balkany, беше категоричен: Азербайджан не само продава газ на България, но и изгражда стратегия за целия регион. "Вярваме, че най-атрактивните пазари за нашите въглеводородни ресурси са именно страните от Югоизточна Европа - Балканите", каза той наскоро. ОЩЕ: КЗК разпитва енергийното министерство как са се взимали решения в "Лукойл"
Тази визия позиционира Баку не само като доставчик, но и като създател на регионалната енергийна сигурност. Следващите месеци ще бъдат решаващи. Премиерът на България потвърди, че ЛУКОЙЛ сам ще вземе окончателното решение, въпреки че парламентът си запазва възможността да се намеси. Двадесет и четири компании веднъж са проявили интерес; остават седем. Но всички погледи са насочени към SOCAR и Дженгиз, чиято съвместна кандидатура е описана от БНР като най-силната. Главният изпълнителен директор на Cengiz Holding Мехмет Дженгиз вече намекна, че сделката може да приключи в рамките на два до три месеца. Ако покупката бъде успешна, покупката не само ще отбележи края на индустриалното наследство на Русия в Черно море, но и ще подчертае как енергетиката се е превърнала в новото бойно поле на влияние. За България това ще бъде решителна крачка далеч от Москва. За Азербайджан и Турция това би било смело разширяване на ролята им на незаменими играчи в стремежа на Европа към енергийна сигурност.
Съдбата на бургаската рафинерия, някога реликва от господството на съветската епоха, скоро може да се превърне в символ на новия енергиен ред – такъв, който се определя от Каспийско и Черно море, а не от Москва. ОЩЕ: Парламентът реши спора за дерогацията - няма да се прекратява веднага