21 декември – начало на астрономическата зима и най-късият ден от годината

От утре, 22 декември, денят започва да расте и до 21 юни ще е все така – тогава настъпва астрономическото лято, както сега настъпва астрономическата зима. До края на декември денят ще стане 7:07 часа. Но не днес слънцето ще изгрее най-късно и ще залезе най-рано - между 6-10 декември слънцето е залязвало по-рано с 4 минути (16:52), а до края на месеца изгревите ще стават все по-късно и тази тенденция ще се обърне чак на 6-ти януари като от 1 до 5-ти януари слънцето ще изгрява най-късно - в 7:57 часа.

Всъщност, астрономическата зима все още не е започнала – тя ще стартира в 12:02 часа българско време. С други думи, има държави, в които зимното слънцестоене ще настъпи на 20 декември, има и една държава, в която ще стане на 22 декември – 0:02 – тихоокеанските атоли на Република Кирибати.

В понеделник настъпва астрономическата зима. Тя ще бъде отбелязана със събитие, което не се е случвало от 397 години – т.нар. Велик съвпад на Юпитер и Сатурн. Двете планети ще стигнат до положение, при което ще бъдат разделени само на 0,1 градуса. Това е само 1/5 от диаметъра на пълнолуние. През 1623 година е последният най-велик съвпад, а 14 години по-рано Галилео Галилей създава първия си телескоп.

Думата "слънцестоене" (Solstice) идва от латинската solstitium, което означава "точката, когато Слънцето е спряло". Това всъщност е исторически спомен от времената, в които се е вярвало, че Земата е център на Вселената и Слънцето е обикаляло около нея – преди Николай Коперник да установи, че не това е истината. В рамките на няколко дни преди и след слънцестоенето, Слънцето почти не променя деклинацията си, височината му по пладне в небето почти не се променя.

И още нещо интересно – тъй като слънчевите лъчи сега се плъзгат под най-голям ъгъл спрямо земната повърхност що се отнася до Северното полукълбо, то и сенките, които ще се хвърлят, са най-дългите през цялата година.

Още: В понеделник настъпва астрономическата зима