Благодарение на лунни проби, събрани от мисията „Аполо 14“, учените могат най-накрая да кажат колко стара всъщност е Луната. Оказва се, че нашият съсед е на впечатляващите 4,51 млрд. години.
Още: Първите свръхнови във Вселената вероятно са създали вода
Още: Магнитна буря за четвъртък, 1 май 2025: Прогноза от САЩ
Според данните спътникът се е образувал преди около 60 млн. години. Това означава, че Луната е с около 140 млн. години по-стара, отколкото преди това се смяташе, съобщи БГНЕС.
„Установяването на възрастта на Луната е от съществено значение за разбирането на еволюцията на Слънчевата система и формирането на каменистите планети, в това число и Земята. Въпреки това, независимо от нейната важност, възрастта на Луната никога не беше изчислявана правилно“, посочват изследователите на екипа, воден от Мелани Барбони от Калифорнийския университет в Лос Анджелис.
Предполага се, че земният спътник е формиран от каменни късове, отскубнали се от Земята при сблъсъка й с Тея – небесен обект с размерите на планета, който се е намирал в ранната Слънчева система.
Още: Физик смята: Гравитацията допълнително подкрепя теорията, че живеем в симулирана вселена
Сблъсъкът, създал Луната, е имал силата да унищожи живота на Земята. По тази причина времето, в което е станал, е от особено значение за науката. Досега не можеше да се определи нейната възраст, тъй като нямаше достатъчно запазени останки от това време на повърхността на спътника. В същото време повечето камъни, донесени от „Аполо 14“ през 1971 г., са комбинация от различни камъни, смесени заедно по време на астероидни удари.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Магнитна буря за сряда, 30 април 2025: Прогноза от САЩ
Още: Зомби звезда, способна да унищожи живота на Земята, се движи бързо в нашата галактика
По тази причина, вместо да търсят останки от „младостта“ на Луната, учените са се обърнали към циркона – минерал, който се е образувал докато спътникът ни се е охлаждал от ранното си горещ и полутвърдо състояние до формата, която познаваме днес.
След като веднъж се формира, цирконият остава непокътнат. Изучаването на този материал позволява да се видят части от камъни и други химични елементи, „запечатани“ в него.
Така чрез запечатаните лунни останки в циркония учените са успели да определят възрастта на най-близкия ни съсед.
Още: Ще разкрие ли следващият папа какво знае Ватиканът за извънземния живот?
Още: Магнитна буря за вторник, 29 април 2025: Прогноза от САЩ
