Дългите периоди в Космоса карат мозъка да губи способността си правилно да контролира силата на ръцете, което е опасно за космическите мисии. Проучване, публикувано на 20 април, установи, че при нулева гравитация мозъкът обърква сигналите от мускулите, което кара астронавтите често да правят грешки, когато се опитват да хванат или задържат нещо. Това съобщава „Дейли Галакси“.
Проблемът с „излишната мощност“ в космоса
Изследователски екип, ръководен от професор Филип Льофевр от Католическия университет в Лувен, откри, че астронавтите на борда на Международната космическа станция (МКС) обикновено стискат предметите много по-силно от необходимото. Това е така, защото мозъкът, свикнал със земните условия, продължава да предвижда ефектите на гравитацията, дори когато те едва се усещат.
Прочетете също: Откриха какво се случва с телата на астронавтите в Космоса
Според професор Льофевр тази адаптация е внезапна и дълготрайна. Най-големите предизвикателства възникват при завръщането на Земята: астронавтите се нуждаят от месеци, за да възвърнат адекватната сила на захват, тъй като мозъците им се „отучват“ как точно да оценяват теглото и инерцията на обектите.
Рискове за безопасността и оборудването
Съобщава се, че неправилният контрол на силата на захващане може да има критични последици при изпълнение на сложни задачи, като например излизане в открития Космос или работа с роботизирани ръце.
„Ако се движите с висока скорост с голям обект на МКС и загубите сцепление, обектът ще продължи да се движи. Сблъсъкът може да бъде драматичен от гледна точка на безопасността“, обяснява Льофевр.
Той добавя още, че дори леко подхлъзване на инструмент или деликатна част може да доведе до повреда на скъпо оборудване или прекъсване на научни експерименти.
Прочетете също: НАСА мълчи: Какво е състоянието на евакуираните астронавти от МКС
Междувременно в новаторско изследване учени предлагат използването на богати на въглерод астероиди като източник на годна за консумация биомаса за космонавтите. Според учените чрез превръщането на въглеводородите, присъстващи в астероидите, в годна за консумация биомаса, бъдещите космически мисии биха могли теоретично да произведат достатъчно храна, необходима на астронавтите, без да разчитат на базирани на Земята вериги за доставки.
В момента мисиите до Международната космическа станция и потенциалните мисии до Марс зависят в голяма степен от снабдяването от Земята, което е скъпо и логистично сложно. За мисия на Марс само храната може да тежи около 12 тона – огромно бреме, като се има предвид цената на изстрелването в Космоса.
Прочетете също: До Луната и обратно: Личните изповеди на екипажа, който се отправя към непознатото
