На хоризонта са космически станции с изкуствена гравитация, които ще позволят на астронавтите да живеят в дълбините на Космоса за по-дълго време. Американската компания Vast разработва голям орбитален обитаем модул, който ще симулира гравитация, използвайки центростремителна сила. Това ще позволи на хората да живеят в космоса за дълги периоди без тежките последици от безтегловността въху мускулната и костната система, което ще отвори възможността за дългосрочни мисии до Марс и отвъд него, пише The Telegraph.
Космически станции с изкуствена гравитация
Том Шели, вицепрезидент по ангажирането на частни екипажи във Vast, казва: "Космическите станции с изкуствена гравитация ни позволяват да изследваме все по-далечни пространства на космоса".
Едно от предизвикателствата на живота в космоса е загубата на костна и мускулна маса поради страничните ефекти от живота в микрогравитация.
Прочетете също: Откриха какво се случва с телата на астронавтите в Космоса
"Но ако създадем станция с изкуствена гравитация, ще живеем в същата гравитационна среда, както тук, на Земята. Теорията предполага, че тогава бихме могли да прекарваме повече време в космоса – и следователно да го изследваме по-далеч и по-дълбоко. В основата на нашия бизнес е да поддържаме хората в космоса живи", казва Шели.
Концепцията за въртяща се антигравитационна космическа станция е предложена за първи път от руския ракетен учен Константин Циолковски и по-късно е активно популяризирана от немско-американския космически пионер Вернер фон Браун.
Принципът е следният: при въртенето на станцията се генерира центробежна сила, която притиска астронавтите към пода. При правилната скорост това усещане е неразличимо от планетарната гравитация.
В момента астронавтите на орбитални станции като Международната космическа станция изпитват микрогравитация и се носят във въздуха, защото космическият кораб е в постоянно свободно падане около Земята. При по-далечни космически мисии – например до Луната, астронавтите изпитват истинска безтегловност.
Животът без гравитация е изключително вреден за здравето, причинявайки загуба на костна и мускулна маса, отслабване на сърдечния мускул, промени в имунната система и проблеми със зрението и когнитивните функции.
Космическите агенции от десетилетия проучват идеята за създаване на гравитация чрез въртене на космически станции, за да избегнат тези здравословни проблеми, но доскоро това оставаше в сферата на научната фантастика. Концепцията беше разгледана във филма "2001: Космическа одисея".
Прочетете също: Астронавтите ще ядат храна от въздух и собствена урина на Луната и Марс: Тестовете започнаха
Няколко компании в момента работят върху антигравитационни системи. Миналата година руската държавна ракетна корпорация "Енергия" представи проект за космическа база, която ще се върти с пет оборота в минута, създавайки центробежна сила, симулираща 50% от земната гравитация.
Vast планира да изстреля първия си обитаем космически модул, Haven-1, следващата година, а пълноценната космическа станция, Haven-2, е планирана да заработи до 2030 г. След това компанията ще започне изграждането на станцията с изкуствена гравитация, процес, който според нея ще отнеме десет или повече години.
Станцията е проектирана да побере екипаж от 40 души и ще създава изкуствена гравитация, като се върти с 3,5 оборота в минута.
"Идеята е тези станции да бъдат изстреляни значително по-навътре в Слънчевата система", добавя Шели.
"Това е проектирано за много дълъг период от време – говорим за десетилетие или повече. Това е по-скоро цел, специфична за компанията, отколкото опит за постигане на целите, поставени от правителствените агенции. Но преди да разположим станция за създаване на изкуствена гравитация, трябва да се научим как да я изградим и управляваме и точно на това са посветени Haven-1 и Haven-2", казва Шели.
Джед Маккейлъб, основател на Vast, заяви, че иска да даде на милиони хора възможността да живеят в Слънчевата система, позволявайки на цивилизацията да се развива, като същевременно запазва Земята.
Кой ще лети пръв?
Говорейки за това кои биха могли да бъдат първите обитатели, Шели добавя: "Хейвън-1 и Хейвън-2 са предимно научни платформи. Възможно е частен гражданин да отиде там, но това ще бъде някой със специфична научна цел. Има богати хора, които търсят следващата глава, следващото предизвикателство в живота си. Те имат финансовите ресурси, за да се впуснат в това уникално приключение, и искат да инвестират времето си и да допринесат за развитието на човешките възможности".
НАСА и Станфордският университет разработиха концепцията за въртяща се космическа станция още през 1975 г., наречена Станфордският торус. Станцията с форма на пръстен, с диаметър над 1,6 километра, е проектирана да побере 10 000 постоянни жители.
През 2011 г. НАСА също започна разработването на ротационна пръстеновидна станция, Nautilus-X, но проектът беше отменен поради бюджетни ограничения.
НАСА мълчи: Какво е състоянието на евакуираните астронавти от МКС
