Гигантски кратер в Западна Австралия се е образувал от удар на астероид преди приблизително 3 милиарда години. До това заключение са стигнали учени, използващи минерално датиране, съобщава New Scientist. Ако резултатите бъдат потвърдени, това би бил най-старият известен ударен кратер на Земята. Други изследователи обаче поставят под въпрос предложената възраст на структурата.
Следи от катастрофа, случила се преди 3 милиарда години
Въпросният кратер е Северният полюсен купол, известен още като ударната структура Миралга. Той е описан за първи път през 2025 г. от Крис Къркланд от университета Къртин в Пърт, Австралия, и негови колеги. Според статията, те изчисляват, че диаметърът на кратера може да достигне 100 километра.
Голям астероид се приближава към Земята: Не е бил толкова близо повече от 400 години
Къркланд и екипът му откриха слой от скали с така наречените конуси на разрушаване - характерни конусовидни структури, които се образуват само след свръхмощни ударни събития, като например удари на астероиди.В първото си проучване учените не са датирали директно тези скали. Вместо това те са ги сравнили със скали в горните и долните слоеве, чиято възраст вече е била определена, и са предположили, че ударът е станал преди приблизително 3,47 милиарда години.
Ако тази оценка се окаже вярна, кратерът би бил с повече от 1,2 милиарда години по-стар от кратера Ярабуба в южна Западна Австралия, който в момента се счита за най-стария надеждно датиран астероиден кратер на Земята.
Освен това, това би бил единствената известна следа от удара от Архейския еон, период, когато Земята е била обширен, но изключително негостоприемен воден свят. Друга група учени, сред които бил и изследователят от университета Къртин Аарън Кавози, обаче силно оспорва датата от 3,47 милиарда години. Въз основа на собствения си анализ на скалите, учените стигат до заключението, че ударът е станал не по-рано от 2,77 милиарда години.
Екипът на Къркланд казва, че е успял директно да определи възрастта на рекристализираните минерали в кратера, съдържащ конусите на разрушение.
„Сега всъщност погледнахме вътре в самите скали и се опитахме да намерим минерали, които са реагирали директно на удара, вместо да разчитаме само на косвени сравнения“, обяснява Къркланд.
Учените използвали уран-оловно датиране, метод, базиран на скоростта на радиоактивно разпадане на урана в олово. Това им позволило да определят възрастта на цирконите в конусите на разрушение. Тези минерали прекристализирали под въздействието на колосалната енергия от удара на астероида. Изследователите анализирали и апатит, минерал, който вероятно се е образувал в хидротермална система, създадена от топлината на удара.
Както цирконите, така и апатитите показват приблизително един и същ резултат - възраст около 3,02 милиарда години.
„Сега имаме доказателства, че много гореща вода е циркулирала през тези скали преди 3 милиарда години, както и доказателства за изключително необичаен процес на нагряване и рекристализация“, казва Къркланд.
Астероидът на Страшния съд: Вярно ли е, че ще удари Земята през 2029 г.
Според изследователя, никой друг известен геоложки процес - като например образуването на планини или регионалния метаморфизъм не може лесно да обясни промените, открити в минералите. Той подчертава, че няма доказателства, че районът е бил нагрят или деформиран от подобни процеси преди около 3,02 милиарда години.
„Единственият процес, който можем да свържем с тези минералогични промени, е удар. Следователно, най-добрите налични доказателства сочат удар на приблизително 3 милиарда години, което прави този кратер най-старият ударен кратер на планетата“, отбелязва ученият.
„Въпреки че съм доволен, че авторите са се отказали от хипотезата си за „3,5 милиарда години въздействие“ от 2025 г., не мисля, че са предоставили убедителни доказателства и за версията за въздействие от 3,02 милиарда години“, каза той.
Ученият отбеляза, че конусите на разрушение са ясно видими и в по-млади скали, датиращи отпреди 2,77 милиарда години. Това означава, че самият удар трябва да се е случил след тяхното образуване.
„Аргументът за по-млада възраст досега се е основавал на косвени сравнения на недатирани скали, получени до голяма степен чрез сателитно картографиране, а не на директни геохимични или геохронологични данни. Сега имаме два независими „минерални часовника“ от самите ударни скали, които показват един и същ резултат. Ето защо директното датиране е толкова важно“, обясни той.
