Учени от Германския аерокосмически център (DLR) са открили, че от образуването си Меркурий се е свил с 10–30% повече, отколкото показват предишни изследвания. Това съобщава изданието Gizmodo.
Свиването на Меркурий
Екипът е ръководен от планетарния учен Гаку Нишияма от Института за космически изследвания DLR. Според новите изчисления радиусът на Меркурий е намалял с 6,9–11,6 км, а диаметърът му – с приблизително 19 км.
„Радиалната сплеснатост на Меркурий, както е посочено в предишни проучвания, е била подценена, тъй като не са били взети предвид последните геоложки формации“, обяснява ученият Нишияма пред Gizmodo.
Ученият пояснява, че става въпрос за млади ударни кратери и изхвърлените от тях отломки, които крият следи от компресия. Меркурий се е образувал преди около 4,5 милиарда години и оттогава се охлажда, като вътрешността му се свива по обем. Поради това повърхността е покрита с тектонични гънки – скарпи и хребети, които учените използват, за да оценят компресията.
Гънките по повърхността на Меркурий са неравномерно разпределени, въпреки че вътрешността на планетата би трябвало да се е охладила равномерно. Екипът на Нишияма сравни своите карти с глобална карта на грапавостта на повърхността, която показва геоложката „свежест“ на районите. Най-грапавите райони, където топографията е била променена от удари на астероиди, са имали най-малко видими гънки.
Прочетете също: Учени откриха връзка между пясъка на Земята и кората на Меркурий
„Очаквах да има някаква корелация, но такава ясна корелация далеч надмина очакванията ми“, отбелязва Нишияма.
Резултатите, публикувани в списанието Geophysical Research Letters, показват, че Меркурий е бил по-горещ в началото на еволюцията си и ядрото му е съдържало по-малко леки елементи, което го е правило по-голям. Според Нишияма обаче дори тази нова оценка може да е подценена, тъй като се основава на данни от мисията MESSENGER на НАСА, която надеждно е открила само обекти с размер над 5 километра.
По-детайлни изображения ще бъдат заснети от мисията BepiColombo (съвместен проект на ESA-JAXA), която ще достигне Меркурий през ноември. Този метод би могъл също така да прецизира данните за сплеснатостта на Луната, чиито предварителни оценки са несъвместими с моделите за термична еволюция.
Меркурий, за който учените считат, че бил разтопена топка преди повече от 4 милиарда години, е започнал да се охлажда по-бързо от Земята. Около 1 милиард години след образуването на планетата, вулканичната активност на Меркурий е била преустановена и на повърхността му се е образувала твърда кора. Не е известно точно как е изглеждало уникалното вулканично минало на Меркурий и как е оформило сегашния вид на планетата.
Но учените са получили улики за този процес от състава на повърхността на Меркурий. Те са определили по-точно какъв дял заема силициевият диоксид върху повърхността на планетата. Резултатите от изследването са публикувани в списанието Planetary Research, пише Phys.
Според изследването кората на Меркурий съдържа около 37% силициев диоксид (съединение, съставено от един силициев атом и два кислородни атома), което е с 25% по-малко от предишните оценки.
