Учените изучават Слънцето като централна звезда на Слънчевата система, класифицирайки го като жълто джудже от спектрален тип G2V, състоящо се от горещ газ, който слива водород в хелий. След около 5 милиарда години Слънцето ще изчерпи водорода за ядрен синтез.
Какво представлява Слънцето и може ли да погълне Земята?
Слънцето има диаметър от приблизително 1,4 милиона километра, повече от 100 пъти по-голям от този на Земята. Въпреки това, от астрономическа гледна точка, то се счита за звезда джудже. Това не е въпрос на размер, а на физически свойства и етап на еволюция, пише изданието LiveScience.
Според Майкъл Ричмънд, професор в Технологичния институт в Рочестър, Слънцето е по-близко по яркост и размер до слабите звезди. Ето защо е класифицирано като звезда джудже, въпреки че е много по-голямо от планетите.
В същото време, наричането на Слънцето жълто не е съвсем точно. Според учения, максималното му излъчване е в зелените дължини на вълните.
Астроном: Може ли боклукът от Земята да се изпраща за изгаряне на Слънцето?
„Действителният цвят на слънчевата светлина е бял“, обяснява ученият.
Според Слънчевия център на Станфордския университет, Слънцето ни се струва жълто, защото атмосферните молекули разсейват бялата светлина. Този оптичен ефект обяснява защо небето изглежда синьо.
Слънцето постепенно еволюира с напредване на възрастта си. От началото на главната последователност то вече се е разширило с 10% и ще продължи да го прави. Въпреки това разширяване, нашата звезда официално ще остане джудже до последните етапи от съществуването си.
Изследователите прогнозират, че след 5 милиарда години Слънцето ще изчерпи водородните си запаси и ще прекрати стадия си на джудже, превръщайки се в червен гигант. С разширяването си звездата ще се охлади и ще погълне орбитата на Венера, а вероятно и на Земята.
Прочетете също: Учени: На Слънцето има гигантски петна, които могат да доведат до катастрофа на Земята
Също така учените за първи път създадоха подробни карти на външния ръб на слънчевата атмосфера - движещата се граница, където слънчевият материал най-накрая напуска Слънцето.
Това е повърхността на Алфвен – границата, отвъд която слънчевият вятър излиза от магнитното влияние на Слънцето и се насочва безвъзвратно в междупланетното пространство. Нови карти показват, че тази граница става по-голяма, по-груба и по-неравномерна по време на периоди на повишена слънчева активност.
Прецизното разбиране на тази граница е от решаващо значение за обяснението на фундаментални въпроси на слънчевата физика, по-специално аномалното нагряване на короната. Тя е важна и за прогнозиране на космическото време и защита на спътници, енергийни системи и астронавти от слънчеви бури.
Прочетете също: Къде свършва Слънцето: За пръв път учени определиха границите му
