Не всички пълнолуния са еднакви. Проследете познатата Луна достатъчно дълго и ще забележите нещо странно, тъй като тя сякаш се скита по небето от север на юг, от един цикъл до следващия. Добре дошли във фантастичната прецесия на нашия естествен спътник - Луната. През декември миналата година видяхме „Пълнолунието на дългата нощ“, тъй като най-близкото до слънцестоенето пълнолуние се движеше най-високо на небето през последните две десетилетия. Сега е време да дойде ред и на Южното полукълбо, тъй като Луната се насочва стръмно на юг по пътя си към пълнолунието на 11 юни, което понякога се нарича също Ягодова Луна.
С какво юнското пълнолуние е по-различно
Цикълът е резултат от уникалната орбита на нашата Луна. Забавен факт: уникалната орбита на Луната е наклонена на 5,15 градуса не спрямо нашата ос на въртене, а спрямо еклиптиката - равнината на пътя на Земята около Слънцето. Това означава, че Луната може да се намира в диапазона от 28,65 градуса деклинация от юг до север на небето. Това са 23,5 градуса (наклонът на земната ос) плюс 5,15 градуса (наклонът на орбитата на Луната спрямо еклиптиката).
Още: Астрономи алармират: Преминаваща звезда може да изхвърли Земята от орбита
Наклонът на орбитата на Луната от пет градуса е и причината да не виждаме затъмнения при всяко лунно денонощие, а да ги виждаме в началото на двугодишните периоди на затъмнения. Това не се случва през повечето години. Цикълът продължава почти 20 години - 18,6 години от едно голямо лунно затъмнение до следващото. Между тези „хълмисти“ години пътят на Луната спрямо еклиптиката е „плитък“ спрямо еклиптиката, известен като Малък лунен покой.
2006 г. беше последният голям лунен застой, като през 2025 г. пресичането на лунните възли се случи на 29 януари. След тази година видимият път на Луната отново започва да се стеснява. Това е така, защото орбитата на Луната всъщност бавно се измества веднъж на всеки 18,6 години (най-вече поради привличането на Слънцето) в така наречената нодална прецесия.
Значението на дългата нощна Луна не е било пренебрегнато от древните народи като начин за отбелязване на по-дълги периоди от време. Установено е, че камъните Каланиш в съвременна Шотландия, издигнати през бронзовата епоха, са в съответствие с изгрева и залеза на широко разпростиращата се Луна.
Още: Учени откриха "галактика-чудовище", 10 пъти по-голяма от Млечния път
