Образуването на нови звезди е намаляло драстично, но Вселената все още има изобилие от неутрален водород, който е необходим за тяхното формиране.
Защо има все по-малко звезди във Вселената?
Китайски учени са установили, че макар образуването на нови звезди във Вселената да е намаляло рязко през последните 4,5 милиарда години, запасите от неутрален атомен водород са останали относително стабилни. Това означава, че Вселената не изчерпва суровините за образуването на нови звезди. Изследването е публикувано в списание Nature Astronomy, съобщава Global Times.
Защо Вселената образува по-малко нови звезди, отколкото преди, остава една от най-големите мистерии в астрономията. Едно възможно обяснение е, че галактиките постепенно изчерпват студения водороден газ, необходим за образуването на звезди. Ако това беше така, количеството водороден газ би трябвало да намалява заедно със скоростта на образуване на звезди. Новите данни показват, че не е точно така.
Изследователите предполагат, че проблемът може да е свързан с това, което се случва със студения газ, преди той да може да образува звезди. Те се образуват в плътни облаци от молекулярен газ. Неутралният атомен водород действа като междинен резервоар между основния източник на газ във Вселената и молекулярния газ, който в крайна сметка подхранва образуването на звезди.
Китайски учени използваха мощния радиотелескоп FAST, за да изследват около 2,5 милиона галактики. Тъй като радиосигналите на неутралния водород от далечни галактики са твърде слаби, за да бъдат засечени поотделно, учените комбинираха сигналите от много галактики.
Резултатите показват, че преди около 4,5 милиарда години скоростта на образуване във Вселената е била около 2,5 пъти по-висока от днешната. Но плътността на неутралния водород е била само около 1,4 пъти по-висока от днешната.
Това означава, че скоростта на образуване на нови звезди намалява много по-бързо от предлагането на неутрален водород. Ако е останал толкова много неутрален атомен водород, защо по-малко от него отива към новите звезди?
Учените смятат, че отговорът може да е, че с намаляването на запасите от газ и намаляването на плътността му, неутралният атомен водород може да бъде по-неефективно преобразуван в молекулярен газ.
Това може да позволи на Вселената да поддържа относително стабилно снабдяване с неутрален атомен водород, докато количеството молекулярен газ, необходимо за образуването на звезди, постепенно намалява.
Данните не дават окончателен отговор на въпроса защо във Вселената се образуват по-малко звезди. Изследването сочи необходимостта да се разбере защо е по-малко вероятно останалият водород да достигне молекулярния етап, необходим за образуването на нови звезди.
Прочетете също: Учените най-накрая откриха 90% от липсващата материя във Вселената
Наскоро учените направиха още едно интересно откритие за Вселената. Те твърдят, че тя има седем измерения, а не четири. В допълнение към четирите измерения – височина, дължина, дълбочина и време, физиците твърдят, че има три допълнителни, „сгънати“ слоя на реалността.
„Ние преживяваме три пространствени измерения и едно времево измерение – общо четири измерения“, обясни д-р Пинчак. „Нашият модел предполага, че Вселената всъщност има седем измерения: четирите, които познаваме, плюс три малки допълнителни измерения, свити толкова плътно, че не можем да ги възприемем директно.“
Това означава, че пространство-времето може не само да се сгъва, но и да се усуква, създавайки нов физически ефект, известен като торсионно поле. Доказано е, че това така наречено „торсионно поле“ е ключово за разбирането какво се случва с черните дупки, когато те привидно изчезнат.
