Политическият страх въвлича Европа в още по-жестока климатична криза

02 юли 2025, 15:30 часа 1253 прочитания

Политическият страх пречи на усилията на Европа в борбата с климатичните промени. Това мисли заместник-председателят на Европейската комисия за чист, справедлив и конкурентен преход Тереза Рибера. По думите ѝ - последиците от климатичната криза стават все по-очевидни, но не водят до необходимите действия. "Политическият страх пречи на усилията на Европа за преодоляването на последиците от климатичната криза, независимо от рекордната жега, която обхвана континента", коментира Рибера пред The Guardian.

Бездействие

Според Рибера, макар последиците от извънредната климатична ситуация да стават все по-очевидни, никой не предприема необходимите мерки. 

"Когато гледате картата на Европа, това е ужасно. Ние наблюдавахме това в южната испанска провинция Уелва, където в събота бяха измерени 46 градуса. В Брюксел - 36 градуса, а на изток - 38 градуса. Това са абсолютно ужасни температури, които оказват много сериозно въздействие върху екосистемата, икономиката и здравето. Мисля, че до момента не се случва реален преход от заглавията за екстремните метеорологични явления към подготовката на хората и разбирането на това какво трябва да се прави в случай на определени събития", каза Рибера на фона на аномалиите при горещините, обхванали Испания, Португалия и Великобритания.

 

Рибера коментира, че предстои да се направи още много, за да се подготви инфраструктурата и градската среда към реалността на извънредните ситуации. 

Най-голямата част на проблема е в това, че някои политически партии "продължават много яростно да настояват за това, че климатичните промени не съществуват" или заявяват, че приемането на решения за адаптиране към екологичните реалности са прекалено скъпи. 

Още: Горещата вълна достигна Средиземноморието с нов рекорд. "Трябва да очакваме същото и за Черно море"

"Извинявайте, но ако не предприемем нищо, това ще струва много по-скъпо. И ние всички го знаем. Не може да казвате на хората, че климатичните промени са сериозен проблем на съществуването на нашето поколение, а после да кажете: "Извинявайте, ние не смятаме да правим, каквото и да било". Точно това правят. И мисля, че хората го разбират, когато през юни в Уелве е 46 градуса по Целзий - това е ненормално".

Проливни дъждове

Не по-малко анормални са и проливните дъждове през октомври миналата година, които предизвикаха смъртоносни наводнения, отнели живота на 229 души във Валенсия. "Това не са единични случаи, но ние все още се намираме в "епизодичен" стадий и това е много обезпокоително. Затова смятам, че да - трябва съгласуван отговор". 

Политическа смелост

По думите ѝ - много политици неохотно проявяват инициатива заради страха, че ще отблъснат избирателите, което е потенциално опасно за демокрацията.

"Смятам, че е погрешно да се мисли, че сме длъжни да крием трудностите или че проблемите ще бъдат решени от пазара. Не трябва да крием трудностите, ние трябва да ги разберем и да ги управляваме, за да не се усложняват. Често се изисква политическа смелост, за да се разбере, че съществува трудност - и вместо да сте малки, трябва да сте големи и да намерите решение, което да се приеме от всички".

Рибера допълни, че отрицанието или неспособността да се решат сложните проблеми, свързани с извънредната ситуация в областта на климата, само ще задълбочат съществуващото недоверие към политическата класа. 

Още: Климатична тревога: Европа и Средиземноморието се сблъскват с безпрецедентна суша

Много утлрадесни партии в Европа и извън нея разглеждат климатичната криза като част от културните войни. Испанската дяснорадикална партия Vox се бори за отмяна на закона за климатичните промени и прехода към зелена енергия и настоява за по-голяма зависимост от атомната енергия, а министър-председателят на Унгария Виктор Орбан нарече плановете на ЕС за борба с климатичните промени "утопична фантазия", която ще доведе единствено до ръст на цените на енергоносителите. 

Но Рибера смята, че политическият консенсус може да бъде постигнат, посочвайки историческата сделка на стойност 1,4 млн. евро, сключена през миналата година между правителството на Испания и регионалните власти в Андалусия за защита на влажните зони в националния парк Доняна. Фермите за ягоди, разположени около парка, в които се произвеждат 95% от испанските ягоди, са заплашени с катастрофални щети в резултат на изпомпването на подпочвените води и замърсяването на почвата и водите с пестициди.

Промяна на отношението към водата

Една от ключовите задачи при подготовката за новата климатична реалност е промяната на отношението на хората към водата и нейното използване. В условията на суша и повишаване на температурите, както никога досега, водата вече трябва да се разглежда като жизненоважен стратегически ресурс. Неотдавна Европейската комисия публикува стратегия, насочена към възстановяване и защита на водния цикъл и създаване на "устойчива, жизнеустойчива, разумна и конкурентоспособна водна икономика" в цяла Европа.

Още: "Над 60% загуби". Безводието в България и кризата с водните ресурси

"Когато говорим за безопасност, не става въпрос само за оръжие и танкове, но и за природата, която ни защитава. Това може да е вода, може и да са граници. Инвестирането в природата също е въпрос на безопасност", коментира еврокомисарят по околната среда и устойчивост на водите Джесика Розуол. Тя подчерта важността на водата, когато става въпрос за производство на хранителни продукти и енергия и дори за цифровите отрасли на промишлеността, на които разчитат големи центрове за обработка на данни. Те използват значително количество вода. Тя допълни още, че такива райони като Доняна са изиграли жизненоважна роля при предовратяването на пожари и намаляването на последиците от извънредната климатична ситуация. 

"Водата е важна за всички нас. Нашата икономика също е безопасност, затова всичко е взаимносвързано. Но... ще кажа, че прекалено дълго възприемахме водата като даденост, ние просто разчитахме, че винаги ще я има, не мислехме за нея като за ресурс, който е ограничен", допълни още Розуол.

Риск за Испания

Като една от най-южните страни в Европа и с най-бързо затопляне на климата, Испания вече усеща последиците от извънредната климатична ситуация на фона на опустиняването и рекордните температури, пише The Guardian. Температурата от 46°C, регистрирана през изминалите почивни дни в Уелва, е близо до историческия рекорд от 47,4°C, регистриран в Монторо, Андалусия през 2021 г. 

Още: Да засадиш 2 милиона дървета: Легендата Себастиао Салгадо ни завеща най-голямото екологично наследство

Държавната метеорологична агенция на Испания Aemet информира, че юни 2025 г. е "счупил рекордите". Средната температура е била 23,6 градуса, което е с 0,8 градуса повече от миналия най-горещ юни - на 2017 г. Средномесечният показател е бил с 3,5 градуса по-висок, отколкото за периода от 1991 до 2020 г.

Снимки: Getty Images

Димитър Радев
Димитър Радев Отговорен редактор
Новините днес