Гешев се загрижи за проститутките и просяците

Става въпрос за отдавна критикувания в съдебната практика чл. 329 от Наказателния кодекс (НК), който предвижда:

ал. 1 Пълнолетно работоспособно лице, което продължително време не се занимава с общественополезен труд, като получава нетрудови доходи по непозволен или неморален начин, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация.

ал. 2 Който системно се занимава с просия, се наказва с пробация за срок до две години.

В искането си (пълния му текст вижте ТУК) Гешев заявява, че разпоредбата противоречи на правото на труд на гражданите и на принципа на правовата държава. Той припомня, че разпоредбата на чл. 329 НК е въведена през 1968 г., а след това изменена на два пъти – през 1975 г. и през 2004 г., като последната промяна се е ограничила само до това да предвиди в нея новото към онзи момент наказание "пробация".

„Конституцията от 1947 г., при действието на която е приет този текст на Наказателния кодекс, определя полагането на труд не само като право, но и като задължение на гражданите. Така според чл.73, ал. З „Трудът е дълг и въпрос на чест за всеки работоспособен гражданин. Всеки гражданин е длъжен да се занимава с обществено полезен труд и да работи според своите сили и способности. „

Гешев сезира КС за закриването на специализираното правосъдие

Главният прокурор Иван Гешев внесе искане в Конституционния съд за обявяване на противоконституционност на разпоредби от Закона за изме...

Прочети повече

Същото разбиране е инкорпорирано и в Конституцията, приета през 1971 г.: „Всеки работоспособен гражданин е длъжен да се занимава с общественополезен труд съобразно със своите способности и квалификация. (чл.59, ал.1)“, напомня главният прокурор.

И подчертава, че в действащия ни основен закон от 1991 г., „в духа на модерните разбирания за обществото и за човека, трудът е обявен за фундаментално право“. Той е прогласен за такова и от ООН с Всеобщата декларация на правата на човека, и от Хартата на основните права на Европейския съюз.

Затова Гешев заявява, че чл. 329 НК не съответства на Конституцията и на международните актове.

„Действително, диспозицията на чл.329, ал.1 НК предполага от обективна страна кумулативно наличие на бездействие (продължително неполагане на общественополезен труд при обективна възможност да се полага такъв) и на действие (получаване на нетрудови доходи по непозволен или неморален начин). Независимо от това, чл.329, ал. 1 НК е в конфликт с Основния закон, именно поради различното отношение към труда, прогласено в него, от една страна, и създаденото от разпоредбата задължение за лицата, получаващи доходи по непозволен или неморален начин да полагат обществено полезен труд, за да не осъществят състава на престъплението“, пише главният прокурор.

В искането си той изтъква, че възприемането на труда като задължение и единствен източник на доходи е функция на тоталитарната държава. „В настоящата КРБ, според чл. 4, ал. 1 от която България е правова държава, източниците на законни доходи на гражданите могат да бъдат най-различни, включително и нетрудови такива. Оценката на нравствена им страна не следва да има отношение към наказателноправната защита на съответните обществени отношения“.

ВСС определи кога ще стане ясна съдбата на Иван Гешев като главен прокурор

Пленумът на Висшия съдебен съвет (ВСС) прие като допустимо искането на бившия правосъден министър Янаки Стоилов за предсрочно освобожда...

Прочети повече

Това твърди Гешев и подчертава, че чл. 329 НК е твърде остарял и несъответстващ на реалните обществено-икономически условия в страната. „Така например, от мотивите на съдилищата, постановили осъдителни актове (след 1989 г.) срещу лица по престъпните състави по ал. 1 и ал. 2 на чл. 329, е видно, че най-често срещаната причина за осъществяването им е тежкото материално състояние и безработица на извършителите“, се посочва в искането.

След това Иван Гешев се спира на принципа на правовата държава и напомня за този за законоустановеност на престъпленията, който означава, че никое лице не носи наказателна отговорност, освен ако при извършването му съответното деяние съставлява престъпление.

Главният прокурор обръща внимание и на противоречията в практиката по прилагането на чл. 329 НК – постановяват се както осъдителни актове, които се опират на Тълкувателно решение № 29 от 29 ноември 1984 г. ОСНК, така и оправдателни, в които се приема, че деянието е несъставомерно, а чл. 329 НК – противоконституционен.

В искането се посочва още един проблем: „Освен това, редакцията на нормата е твърде обща и позволява разширително тълкуване, недопустимо в наказателното право. Не може да не се изтъкне също така, че на основание на разглежданите разпоредби на НК се преследват крайно уязвими слоеве на обществото, като често посредством тяхното преследване и наказване реално се облекчава наказателната репресия спрямо лицата, ангажирани с експлоатацията им. Така на практика се създава двойствено отношение към жертвите, което се отразява негативно, както на резултатите от съответните наказателни производства, така и на усилията за предоставяне на законова закрила на тези лица по Закова за борба с трафика на хора, Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно преследване и др. В този смисъл може да се приеме, че нормата накърнява правната сигурност и е в конфликт с материалната справедливост, въздигната във висша ценност в Преамбюла на Конституцията и развита в разбирането на КС за правовата държава“.

За докладчик по делото е определена Таня Райковска.