Органите на българското правосъдие, от които в най-голяма степен зависи да има справедливост, сътворяват не просто все по-големи абсурди, но и всячески се стараят да ги скрият. Това е основният извод от годишния мониторингов доклад "Антикорупционни институции 2024: Ново начало" на неправителствената организация Антикорупционен фонд (АКФ). Докладът анализира работата на ключовите държавни институции, отговорни за противодействието на корупцията по високите етажи на властта – Прокуратурата на Република България, Комисията за противодействие на корупцията (КПК) и Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ). Автори на доклада са правните експерти на АКФ Андрей Янкулов и Даниела Пенева.
Докладът е шести поред и числата в него навяват много мрачни и категорични заключения. АКФ вече следи цели 66 случая, които определя като казуси на корупция по високите етажи на властта – при това в рамките на период от време, датиращ за някои от 2009 година насам. През 2024 година, която отразява докладът, са прибавени нови 9 случая – и за цели 8 бележката на АКФ гласи, че производството още се намира в досъдебна фаза или неясно къде. С други думи, има тишина какво точно се случва.
Пазители или пазени от правосъдието?
Най-тихо и скандално звучи случаят от 2023 година срещу изпълняващия длъжността главен прокурор Борислав Сарафов. Той беше разследван за връзки с престъпната мрежа за влияние в правосъдието, известна като "Осемте джуджета", за чието лице се смята бившият следовател Петьо Петров-Еврото. Сарафов беше разследван от специалния прокурор Даниела Талева и публично стана ясно, че било установено, че и.д. главният прокурор ходил в ресторант "Осемте джуджета", обаче никой не го бил видял да се среща насаме с Петров. Формулировката "насаме" е знакова – в речниците това значи събитие без свидетели и е неясно как се очаква да има свидетели на срещи "насаме". Талева прекрати производството, но детайлните мотиви защо и досега не са публични. "Изводът на специалния прокурор за липса на доказателства за извършено престъпление от Сарафов не може да бъде оспорен предвид липсата на достатъчно информация за наказателното производство", заключва АКФ.
Още: "Осемте джуджета", скъпи имоти, натиск: Сарафов излезе чист от разследването на специалния прокурор
Другият знаков случай е обвинението на европрокуратурата срещу бившия служебен енергиен министър Владимир Малинов заради разширението на газохранилището в "Чирен" - преди да стане министър, Малинов беше ръководител на "Булгартрансгаз", след като приключи с работата си на министър пак стана ръководител на "Булгартрансгаз". И до днес не е ясно какво точно разследва европрокуратурата като нарушение за разширението на "Чирен". Не е ясно и дали Владимир Малинов е получил обвинението си – излезе информация, че е имало опит за връчване, но Малинов бил в болница. Отдавна той не е там, обаче остава неясно какво стана с обвинението.
Още: Натиск от ДАНС заради разкрития за "Чирен": Говори уволненият одитор на "Булгартрансгаз" (ВИДЕО)
В целия случай обаче беше осветена в много негативна светлина Теодора Георгиева, български европрокурор. Защо? Защото на 26 март европрокуратурата безпрецедентно съобщи, че европейският главен прокурор Лаура Кьовеши е уведомила Европейския парламент, Съвета на ЕС и Европейската комисия, че колегията на Европейската прокуратура започва административно разследване на евентуални нарушения от страна на българския европейски прокурор в рамките на текущо разследване. Прокурорът беше Теодора Георгиева, тя беше и временно отстранена от поста си. Георгиева говори медийно, че се е оттеглила от случая "Чирен", защото се чувствала застрашена от Делян Пеевски. Отстраняването на Георгиева беше предшествано от изтекли отново през медиите два записа, показващи едно и също нещо – предполагаемо тя говори с Петьо Еврото в неговия офис. Темата на разговора – как Георгиева да стане български европрокурор с помощта на Еврото. Досега Теодора Георгиева не е коментирала и отрекла автентичността на записите. Историята обаче постави въпроса – кои кандидати и как точно заемат висши постове в правосъдието ни, дори когато става въпрос за европейска институция: И Европейската прокуратура разследва българския европрокурор Теодора Георгиева
Показателно е какво каза бившият правосъден министър Крум Зарков за случая с Георгиева при представянето на доклада на АКФ: "Очаквахме, че българската прокуратура ще се превърне в европейска, а не обратното".
Работа, работа, работа
От всички 66 случая в доклада на АКФ, 20 вече са приключили и само 4 с осъдителни присъди – начело с вкараната в затвора бивша кметица на "Младост" Десислава Иванчева. Другите приключили с присъди случаи са този с Владимира Янева, бивш председател на Софийския градски съд и нашумяла с аферата "Яневагейт", Филип Златанов, бивш председател на КПКУКИ (Комисията за конфликт на интереси) и Тодор Костадинов, бивш директор на дирекция "Вътрешна сигурност" на МВР. Всички тези случаи занимаваха шумно общественото внимание преди вече средно едно десетилетие, като само Иванчева все още е в затвора! Точно нейният случай е най-скандален от гледна точка работа на прокуратура и съд - Още:
- Ако искаш да видиш детето си живо, ще кажеш каквото искаме: Говори Биляна Петрова (ВИДЕО)
- ВКС осъди Владимира Янева за делото "Червей"
- Филип Златанов получи три години условна присъда
Правосъдието – прокуратурата "блести"
Фрапиращ е примерът с обвинения за умишлена безстопанственост бивш директор на НКЖИ Антон Гинев. Обвинението е в злоупотреба за 4 240 356,46 лв. Гинев не бива осъден, защото изтича давността по случая – а изтича, след като директорът на НКЖИ е осъден два пъти на 2 години затвор, но в първия случай Върховният касационен съд връща делото за ново разглеждане, присъдата на по-долната инстанция е пак 2 години с 5 години изпитателен срок, но докато ВКС стигне да гледа случая за втори път давността му изтича и така осъдителна присъда няма!
Какво стана през 2024 година? "Започнаха нови наказателни преследвания, които обаче бяха насочени почти изключително към политически фигури, които се разглеждат като опоненти на лидера на ДПС Ново начало г-н Делян Пеевски", коментират авторите на доклада Андрей Янкулов и Даниела Пенева.
От знаковите случаи за корупция по високите етажи на властта, през 2024 година най-шумен е този с експремиера Кирил Петков и ареста на също експремиера Бойко Борисов, ексфинансовия министър Владислав Горанов и пиара на ГЕРБ Севделина Арнаудова. Тук АКФ отбелязва нещо много ключово, показващо целия подход – Петков като премиер дава според прокуратурата незаконна заповед за арести на Борисов, Горанов и Арнаудова, но няма никакви последствия за изпълнилите ги висши служители на МВР. Защо те изпълняват заповед, която прокуратурата счита за незаконна? Ключово е и как Петков стана обвиняем години след като беше разпитан като свидетел по случая - по-точно 2,5 години след като беше ясно, че има разследване.
Когато Петков е още премиер, след това по време на служебното правителство "Донев" и накрая, при съвместното участие на Борисов и Петков в управленската коалиция ГЕРБ – ПП-ДБ (когато по изявления на Борисов с Петков си били "простили"), разследване или въобще няма, или се намира в застой. Активизира се сериозно обаче и достига до резултат под формата на привличане на Петков като обвиняем точно около три събития от политическия живот:
- преговорите за правителството "Желязков", в които ПП отказва да участва;
- публичен скандал в парламента между Петков и Делян Пеевски на тема именно ареста на Борисов - Още: Петков и Пеевски в лют скандал, крещяха си 5 минути в парламента (ВИДЕО);
- и предприемането на действия от ПП-ДБ за блокиране на избора на Борислав Сарафов за титуляр на поста главен прокурор.
Случаят с депутата от АПС (ДПС Доган) Джейхан Ибрямов също е скандален – защото първоначално толкова активно разследваното престъпление "търговия с влияние", с искан според прокуратурата от Ибрямов подкуп от 200 000 лева, за да повлияе на решения на Министерството на отбраната, е преквалифицирано в "измама". Заключението на АКФ – самата прокуратура е осъзнала, че Ибрямов не е имал влияние върху Министерството на отбраната и всъщност е искал да заблуди свидетеля Мирослав Тодоров, че има такова влияние. Но делото още не е в съда – Ибрямов има имунитет като депутат, а беше арестуван без да му бъде свален по надлежен ред имунитетът като народен представител.
Но най-смайващо като процес се разви случаят с бившата директорка на Агенция "Митници" Петя Банкова и бившия главен секретар на МВР Живко Коцев, които бяха взети на мушка от прокуратурата официално заради контрабанден канал на бившия митничар Николай Николов-Паскал. Пред парламента тогавашният директор на ДАНС Пламен Тончев каза, че ДАНС имала информация, че Банкова и Коцев щели да получат "дарове", за да си затворят очите за контрабандна дейност. Само че ДАНС не са организирали засада, за да хванат Банкова и Коцев директно с "даровете" и така делото в съда да се превърне в "гол на празна врата", а са стартирали други следствени действия като претърсвания на множество адреси, които са осветили разработването на престъпната група, констатира АКФ.
И по този случай, както и при други, в избрани медии изтекоха ключови материали по делото, включително протоколи от разпити. Според Андрей Янкулов целта не е да се помогне на следствието и обвинението да извоюват присъда в съда, а да се нанесе политически репутационен удар. При случая на Коцев и Банкова се стигна дотам, че според появили се в медиите показания на ексдиректорката на Агенция "Митници", съпредседателят на ПП Асен Василев събирал противозаконно пари, а бившият МВР министър Бойко Рашков получил подкуп от стотици хиляди евро. Това си остана медийна бомба – и до днес не е ясно дали се разследва тази версия и докъде е разследването, официална информация няма, няма още обвинения срещу Василев и Рашков. А в момента и Банкова, и Коцев са на свобода, след като Банкова прекара месеци в ареста.
Още: Ново начало с корупцията: Колко точно милиона плащаме от джобовете си за плачевен резултат (II част)
ПЪЛНИЯТ ДОКЛАД НА АКФ "АНТИКОРУПЦИОННИ ИНСТИТУЦИИ 2024 ГОДИНА: НОВО НАЧАЛО"
