Ветингът в действащото законодателство. Превантивен и контролен ветинг

Темата за ветинга набира скорост в българското общество и следва да се извърши внимателен правен анализ на действащото законодателство, включително да се разгледа въпросът за правоприлагането, преди да се премине по-нататък. До момента няма автор, които да е писал по темата за ветинга и ще се опитам да изясна, докъдето стигат мои правни знания, този важен и ключов въпрос за българската държава и общество.

Още: Корумпираните магистрати - вън! Как Албания направи това, за което България само мечтае

I. Понятие за ветинг

В действащото право легална дефиниция на понятието "ветинг" или пълна проверка на лицата, заемащи публични длъжности, няма. Материята е разпръсната в редица закони, няма кодификация и следва да се анализират връзките между правните норми и да се изясни какво до момента е постигнато в действащия правопорядък, включително кои съществени разпоредби са отменени. Най-общо ветингът има цел да установи - проверка на професионалната експертиза (експертиза), извършените тежки престъпления, между които и корупцията, политическите и икономическите влияния, включая от организираната престъпност и неоправданото богатство на лица, заемащи публични длъжности. Думата "ветинг" произлиза от англглийската дума "vetting", която означава проверка. Ветингът може да е на входа или т.нар. предварителен ветинг, да е последващ- контролен и да е цялостен.

II. Корупция по Закона за Сметната палата и отменения Закон за противодействие на корупцията

На първо място ще разгледам отменения закон за противодействие на корупцията и ще извърша съпоставка със Закона за сметната палата на съответните за това места, на които това е нужно. Законът за противодействие на корупцията е отменен с параграф 25 от Закона за изменение и допълнение на Закона за Сметната палата /обнародван в ДВ, бр. 16 от 10.02.2026, в сила от 14.02.2026/

В чл. 6 от Закона за противодействие на корупцията (ЗПК, отменен), изчерпателно в 52 точки са посочени лицата, заемащи публична длъжност в държавата. Става дума за широк кръг физически лица в изпълнителната, законодателната и съдебната власт. С отменения закон лицата, изброени в чл. 6 от същия беше уредена ветинг процедурата относно: проявите на корупция, установяването на конфликт на интереси и несъответствието в декларирано имущество.

Още: Хубаво е и е готово: НС прие промените в антикорупционния закон, пригодени по мнозинството

В чл. 3, ал. 1 от отменения Закона за противодействие на корупцията беше посочено, чрез препращи правни норми, какво е корупция за целите на същия закон. Приложение намираха разпоредбите на Наказателния кодекс и по точно, следните състави на престъпления: престъпление по чл. 201, чл. 202, ал. 1 и 2, чл. 203, ал. 1, чл. 219, ал. 3 и 4, чл. 220, 224, 225б, 225в, 254а, чл. 254б, ал. 2, чл. 282, 282а, 283, 283а, 283б, чл. 294, ал. 4 във връзка с ал. 2, чл. 301, 302, 302а, 304, 304а, 304б, 305, 305а, 307 и чл. 387, ал. 3 от Наказателния кодекс. Законодателят беше разширил кръга на тези престъпления, относно гражданско-правното понятие за корупция, като добавя и "всяко едно друго престъпление, извършено във връзка с изброените по-горе".

Моделът на "гражданската корупция" по отменения Закон за противодействие на корупцията съвпадаше с текстовете на Наказателния кодекс, но и разширяваше неговото същинско приложение с други състави на престъпление по същия кодекс.

Противодействието на корупцията е уредено в чл. 3, ал. 2 от ЗПК и се осъществява чрез:

1. превантивни дейности по реда на глава четвърта;
2. оперативно-издирвателна дейност по реда на глава девета;
3. извършване на разследване на корупционни престъпления в случаите, при условията и по реда на Наказателно-процесуалния кодекс;
4. деклариране на несъвместимост и на имуществото и интересите на лицата, заемащи публични длъжности, и свързани с тях лица;
5. осигуряване на публичен достъп до декларациите;
6. проверка на декларациите;
7. установяване на конфликт на интереси и налагане на санкции и на други мерки в случай на установен конфликт на интереси;
8. публично оповестяване на имената на лицата, които не са подали декларации или в чиито декларации е установено несъответствие, и на имената на лицата, за които е установен конфликт на интереси;
9. сезиране на компетентните органи в случаите, предвидени в този закон;
10. анализиране на корупционния риск, свързан с осъществяване на публичните длъжности, както и на лицата, които ги заемат, и предприемане на последващи действия при установен висок риск;
11. други способи и средства, предвидени в този закон.

Със Закона за Сметната палата, вече лицата, заемащи публични длъжности са посочени в чл. 74, ал. 1 от същия, отново в 52 точки. Понятието корупция със същото съдържание, както по отменения ЗСП е в чл. 68 от Закона за Сметната палата. Моделът на гражданската корупция от отменения ЗСП изцяло, като съдържание е пренесен в Закона за Сметната палата, с ивестни различия, главното от които е, че функциите по разкриване и противодействие на корупцията се връщат в структурите на МВР, а именно Главна дирекция "Борба с организираната престъпност".

Още: Сметната палата пусна новите образци на декларациите за имущество и интереси

Дейността по превенция на корупцията е съществено изменена, като в Закона за сметната палата, оперативно-издирвателната дейност, посредством разкриване и разследване, при и по повод данни за прояви на корупция от лица, заемащи публични длъжности вече не е обект на дейност от Сметната палата, а от МВР. С параграф 40 от Закона за изменение и допълнение на Закона за сметната палата се променя чл. 194 от НПК, като в ал. 1, се създава нова точка 2а, с която престъпленията по чл. 68 от Закона за сметната палата, за лицата, заемащи публична длъжност се разследват от следователи.

Новите мерки, осъществявани от Сметната палата по превенция на корупцията са:

1. събира, обобщава и анализира информация за националните антикорупционни политики и мерки;
2. извършва анализи, разработва и предлага мерки за превенция и противодействие на корупцията и координира прилагането им, в т.ч. и по сектори, както и анализ на корупционния риск на лицата и длъжностите по чл. 74, ал. 1;
3. осъществява дейности за разпространение на информацията, свързана с противодействието на корупцията, включително антикорупционните политики и мерки;
4. обучава инспекторите от Главния инспекторат към Министерския съвет и към отделните инспекторати;
5. дава становище по стратегическия и годишния план за дейността и по отчета на Главния инспекторат към Министерския съвет и на отделните инспекторати. Практически дейностите по преверенция на корупцията, установяването на конфликт на интереси и несъотвествието в декларирано имущество от лица, заемащи публични длъжности се извършват от Сметната палата.

Още: Гласуваха нови функции на Съдебната палата

III. Неоправдано богатство. Конфликт на интереси, проверка на декларации на лица, заемащи публична длъжност. Професионална компетентност.

1.1. Неоправдано богатство.

В чл. 5 от отменения ЗПК беше посочено, че "всяко имущество, за придобиването на което не е установен законен източник на доходи, се счита за незаконно придобито имущество". Легална дефиниция на понятието "имущество" се съдържаше в § 1, т. 1 от ЗПК и същото е: "всякакъв вид собственост, материална или нематериална, движима или недвижима, ограничени вещни права, както и юридически документи, доказващи правото на собственост или други права върху него". Разпоредбата на отменения чл. 5 от ЗПК не намери отражение в закона за сметната палата, но приложение намира чл. 5 от закона за отнемане на незаконно придобитото имуществото. Легалната дефиниция на имущество от отменения ЗПК вече е в §1, т.14 от Закона за Сметната палата.

Условията и редът за отнемане на незаконно придобито имущество в полза на държавата са уредени в Закона за отнемане на незаконно придобито имущество. Имущество с незаконен източник е това, което не установено произход и при значително несъответствие* (чл. 5 във връзка с чл. 107, ал. 2 от ЗОНПИ). Става въпрос за несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период. Под имущество ЗОНПИ законът разбира: "всякакъв вид собственост, материална или нематериална, движима или недвижима, ограничени вещни права, както и юридически документи, доказващи правото на собственост или други права върху него".

Гражданската конфискация се реализира в нарочно производство пред Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество. Последната е ЮЛ на бюджетна издръжка, независим специализиран постоянно действащ държавен орган за осъществяване на политиката по отнемане на незаконно придобитото имущество** (чл. 7, ал. 2 и ал. 3 от ЗОНПИ). Няма да се спирам на процедурата, обезпечителните мерки и исковото производство, това не е необходимо, само ще отбележа, че гражданската конфискация завършва с влязло в сила съдебно решение. Единствено ще посоча, че "производството по отнемане на незаконно придобито имущество се провежда независимо от наказателното производство срещу проверяваното лице и свързаните с него лица" *** (чл. 5, ал. 2 от ЗОНПИ). Ще се спра, кратко на Закона за мерките срещу изпиране на пари и по точно на чл. 2 от същия. И какво е изпиране на пари:

1. "преобразуването или прехвърлянето на имущество, със знанието, че това имущество е придобито от престъпление или от акт на участие в престъпление, за да бъде укрит или прикрит незаконният произход на имуществото или за да се подпомогне лице, което участва в извършването на такова действие с цел да се избегнат правните последици от деянието на това лице;
2. укриването или прикриването на естеството, източника, местонахождението, разположението, движението, правата по отношение на или собствеността върху имущество, със знанието, че това имущество е придобито от престъпление или от акт на участие в престъпление;
3. придобиването, владението, държането или използването на имущество със знание към момента на получаването, че е придобито от престъпление или от акт на участие в престъпление;
4. участието в което и да е от действията по т. 1 - 3, сдружаването с цел извършване на такова действие, опитът за извършване на такова действие, както и подпомагането, подбуждането, улесняването или даването на съвети при извършването на такова действие или неговото прикриване". Изпирането на пари е налице и когато престъплението, от което е придобито имуществото по чл.2, ал. 1, е извършено в друга държава членка, или в трета държава и не попада под юрисдикцията на Република България.

В чл. 123 от ДОПК е уредена процедурата за установяване на недекларирани печалби и доходи. Същата процедура представлява ревизионно производство при особен случай. По тази процедура се установява с ревизионен акт при посочените в чл. 122, ал. 1 обстоятелства размерът на данъка. В тази процедура е обърната доказателствената тежест, като фактическите основания в ревизионния акт се считат за верни до доказване на противното, когато основанията са подкрепени с убедителни доказателства**** (чл. 124, ал. 1 от ДОПК). При установяване на данъчната основа на подлежащите доходи е презюмирано, че те подлежат на облагане, когато:

1. стойността на имуществото на лицето явно съществено превишава размера на декларираните приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране, получени от него;
2. направените разходи от лицето и от свързаните с него лица по § 1, т. 3, буква "а" от допълнителните разпоредби явно и съществено превишават размера на декларираните получени средства.

Както е видно от гореизложеното, много добра ветинг процедура има разписана в българското законодателство за установяване на корупция, гражданска конфискация, включая и тази в резултат на изпиране на пари. Типичен пример за ветинг.

Още: "Шампанско имаше ли!?" и "Виждам, че ви възпалих": Селски викания и обиди между ГЕРБ и ПП-ДБ в дебат за антикорупция

1.2. Конфликт на интереси

Конфликтът на интереси на лица заемащи публична длъжност беше уреден в глава осма от от отменения Закона за противодействие на корупцията. Вече същият е уреден, като съдържание в глава дванадесета от Закона за сметната палата.

Конфликтът на интереси възниква когато лице, заемащо публична длъжност, има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. Тук става дума и за частни интереси на лица, заемащи публична длъжност и облаги. Последните са: "всеки доход в пари, парични средства или в имущество, включително придобиване на дялове или акции, както и предоставяне, прехвърляне или отказ от права, получаване на стоки или услуги безплатно или на цени, по-ниски от пазарните, получаване на привилегия или почести, помощ, глас в полза на избор, подкрепа или влияние, предимство, получаване на или обещание за работа, длъжност, дар, награда или обещание за избягване на загуба, отговорност, санкция или друго неблагоприятно събитие".

Какво следва от установен конфликт на интереси? На този въпрос, отговорът е в чл. 124 от Закона за Сметната палата: Установяването на конфликт на интереси с влязъл в сила акт е основание за освобождаване от длъжност, на лицето заемащо публична длъжност, освен когато в Конституцията, Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка или в специален закон е предвидено друго. Правните последици от установения конфликт на интереси са уредени в чл. 111-113 от Закона за сметната палата, доколкото в специален закон не е предвидено друго. Последиците от установяване на конфликт на интереси по Закона за Сметната палата са:

• невъзможност в продължение на 1 година на лицето да заема публични длъжности, включително да участва в избори и да взема публична изборна длъжност;
• в продължение на една година от освобождаването му от длъжност, на лицето, с установен конфликт на интереси е забранено да сключва трудови договори, договори за консултантски услуги или други договори за изпълнение на ръководни или контролни функции с търговските дружества, едноличните търговци, кооперациите или юридическите лица с нестопанска цел, по отношение на които в последната една година от изпълнението на правомощията или задълженията си по служба е осъществявало действия по разпореждане, регулиране или контрол или е сключвало договори с тях, както и да е съдружник, да притежава дялове или акции, да е управител или член на орган на управление или контрол на такива търговски дружества, кооперации или юридически лица с нестопанска цел, като ограниченията се прилагат и за свързани търговски дружества;
• забрана за участие в процедури за обществени поръчки или в процедури, свързани с предоставяне на средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава, включително и за юридическо лице, в което лицето е станало съдружник, притежава дялове или е управител или член на орган на управление или контрол след освобождаването му от длъжност.

1.3.Задължение за деклариране

Лицата, заемащи публична длъжност имат императивно задължение да подават:

1. декларация за несъвместимост;
2. декларация за имущество и интереси;
3. декларация за промяна в декларирани обстоятелства в декларацията по т. 1;
4. декларация за промяна в декларирани обстоятелства в декларацията по т. 2 в частта за интересите и за произхода на средствата при предсрочно погасяване на задължения и кредити.

В чл. 75, ал. 4 от Закона за Сметната палата е посочено, че: "Подаването и проверката на декларациите за имущество и проверката за конфликт на интереси на съдии, прокурори и следователи, включително на председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, главния прокурор, административните ръководители на органите на съдебната власт и на техните заместници, се извършват при условията и по реда на Закона за съдебната власт. Правилата за конфликт на интереси в този закон намират приложение, доколкото Законът за съдебната власт не предвижда друго". Не е необходимо да анализирам последния закон, задачата на анализа е друга. Декларацията за несъвместимост е уредена в чл. 76 от Закона за сметната палата, а за имущество и интереси в чл. 77 от същия закон.

1.4. Професионална компетентност на лицата заемащи публични длъжности

Проверката за компетентност е разпръсната в различни закони - Закона за МВР, Закона за администрацията, Закона за съдебната власт, Закона за дипломатическата служба и много други действащи закони, включително в Конституцията на Република България***** (чл. 132а, ал. 6 от Конституцията). Тук следва много да се помисли как тази процедура да се задълбочи, за да се проверят реалните фактически резултати от работата на лицата, заемащи публични длъжност. Да се въведат добри практики, включително етични такива.

Както добре вижда читателят, в България има много добро ветинг законодателство- превантивно и контролно. Би могло да се подобри, но ветингът следва да си остане индивидуално производство срещу лицата, заемащи публична длъжност, а не да се въвежда масов ветигнг. При последния или т.нар. автоматизъм за освобождаване, държавната власт ще се разклати и съвсем разруши.

Основният момент е правораздаването, защото то е сърцето и душата на държавата. Без правораздаване държава за мен няма, защото само правосъдието гарантира защита на законните права и интереси на гражданите и бизнеса. Според мен контролът и правоприлагането на действащото законодателство са занижени и по-скоро формални, и фасадни, до сега. Има какво да се промени и да се награди, но следва да се прави мъдро, последователно и при консенсус.

Автор: адвокат Любомир Владикин