In memoriam Енрико Карузо

Роден в Неапол през 1873 година и започнал професионалната си кариера на 22 години, Енрико Карузо успява да покори всички най-големи оперни сцени по това време. За своите 25 години певческа дейност той пее на 4 различни езика в Миланската Скала, Лондон, Петербург и Буенос Айрес, но най-продължителната част от кариерата му е свързана с Метрополитен Опера, където изнася 863 представления.

Карузо прави и многобройни записи на плочи за Victor Talking Machine Company (много позната чрез придобилото огромна популярност лого – фонограф и куче, слушащо „His master’s voice”). Записът на Карузо от 1904 година на арията “Vesti la giubba” („Смей се, палячо”) от „Палячи” на Леонкавало става първата плоча в света, продадена в повече от 1 милион копия – и това е по времето, когато фонографите (някогашните грамофони) са били луксозна и рядка вещ. За въпросния запис Карузо получава хонорар от 4000 долара – сума, която по това време се равнявала на 3 годишни заплати на квалифициран работник.

Немалко моменти от живота на Карузо са станали легенди. Един от епизодите, за които биографите му разказват, бил по време на представление на „Кармен” в Буенос Айрес. Внезапно част от музикантите започнали да свирят фалшиво. Разяреният диригент напуснал подиума и се втурнал сред оркестъра, само за да разбере, че много от музикантите свирели със сълзи на очите.

Едно от коронните изпълнения на друг велик тенор – Лучано Павароти, е написаната през 1986 година от италианския певец, музикант и композитор Лучо Дала (Lucio Dalla) песен „Карузо” („Te voglio bene assai”). Повод за написването на песента е романтичната история, разказана от старият барман Анжело от Grand Hotel Excelsior Vittoria в Соренто, където Енрико Карузо прекарал последните два месеца от живота си. Певецът знаел, че умира, но въпреки това поискал да изнесат пианото му на хотелската тераса, откъдето свирил и пял за великолепните зелени очи на младо момиче, в което бил влюбен.

Два дни след този последен концерт Енрико Карузо умира във Vesuvio Hotel в Неапол на 48 годишна възраст.

След смъртта му тялото му е балсамирано и положено с кралски почести в стъклен саркофаг в параклис в Del Pianto Cemetery в Неапол, посещаван от непрекъснат поток от почитатели в продължение на цели осем години. През 1929 година тялото му е положено в постоянен каменен саркофаг в същото гробище, където се намира и до днес.

Автор: Генко Велев