Хората са знаели за болестите, предавани по полов път, от векове. Първите споменавания за тях се срещат в древните трудове на гръцки и римски лекари. Ефективното лечение на полово предавани болести обаче се появява сравнително скоро.
Още: Стихотворение на деня, 11 септември, от Елисавета Багряна
Още: Мощен ритуал за освобождаване от минали събития и хора, които ще ви даде ново начало
Как са се справяли с този проблем в миналото?
Не е възможно да се каже със сигурност дали древните хора са свързвали венерическите болести със сексуалните контакти. Ако се съди по някои източници, те са имали някаква представа за това. В един от най-известните писмени паметници на Древен Египет - папирусът на Еберс, се вижда как лечители извършват някои манипулации с пациент в областта на слабините.
Египтяните са лекували подобни заболявания с помощта на магически ритуали, билки и минерали.
Още: Учени: Специален дар или бреме -100 души в света имат способността да пътуват мислено през времето
Още: Искате да направите промени в живота си: Започнете с този навик и наблюдавайте резултатите
Очевидно Древна Гърция е била по-наясно с естеството на венерическите болести и дори е разпространявала съвети как да се предпазим от тях. За да избегнат сексуалните инфекции, гърците се миели старателно и се мажели с различни масла. А ако и това не ги спасявало, се лекували с най-радикални методи. Прочутият лекар Соран от Ефес предписвал на пациентите си с гонорея оловни тежести. Те трябвало да се носят върху себе си за общо укрепване на организма.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: 6 трика да се превърнете в магнит за хората
Още: Не си отмъщавайте: 5 причини, поради които мъдрите хора оставят кармата да се погрижи за нещата
Бичуване, пиявици, живак. Как едно време са лекували венерическите заболявания
Херпесът се лекувал чрез изгаряне с нагорещено желязо. За щастие подробностите не са достигнали до нас.
През Средновековието много болести се опитвали да лекуват с живак. Защо средновековните хора са смятали, че живакът ще помогне?
Още: Духовно значение на лавандулата: Каква е нейната символика и от какво предпазва
Още: Какъв църковен празник е утре, 11 септември?
Лечението с живак значително съкратило живота на пациентите, но продължило в европейската медицина около четири века.
Най-съвременното лечение е предложено през XIII век от италианския лекар Рожериус Салерни. Лекарят предложил на болните от сифилис лечение с пиявици, които трябвало да изсмучат цялата заразена кръв от тялото, или обилно кръвопускане.
Друг иновативен метод на италианския лекар е така наречената „иригация на уретрата“. В този случай в уретрата се вкарва стоманена или медна тръба, през която се изливат различни лечебни средства.
Оловото става популярно в борбата срещу сифилиса. Използвало се е за направата на мехлеми и разтривки, както и за дишане на изпаренията му. Много популярни били така наречените „потни дрехи“ - парчета плат, напоени с течност с високо съдържание на олово.
В края на ХѴІІ - началото на ХѴІІІ в. във Франция измислили нов начин за борба с венерическите болести: първо пациентът бил публично бичуван на градския площад, след това изпращан в болница и след преглед лекуван, ако болестта не е твърде занемарена.
На пациента се правело кръвопускане, промивка на стомаха, а след това му се предписвали водни процедури. Нещастникът се къпел в студена вода в продължение на две седмици, а след това, за сбогом, му правели още една стомашна промивка. След това в действие влизал добрият стар живак - пациентът бил намазван с мехлем с този метал и след това бил извеждан през вратите на болницата.
В Англия през XIX в. венерическите болести се превръщат в истински бич. Епидемията от сифилис довела до това, че през 60-те години на XIX в. правителството започнало да се бори с проституцията. Пациентите били изпращани в затворени болници, а тези, които се съпротивлявали, били изпращани в затвора.
Съвременното описание на венерическите болести започва в началото на XX век. Алберт Лудвиг Нейсер, германски дерматовенеролог, открива причинителя на гонорея през 1879 г. През 1905 г. германският зоолог Ф. Шаудин и дерматологът-сифилидолог Е. Хофман откриват причинителя на сифилиса - бледата трепонема. Започва нов кръг в историята на изучаването на болестите, предавани по полов път, благодарение на който повечето полово предавани болести вече са лечими или могат да преминат в неактивен стадий.
