Как пристрастяващите технологии влияят на мозъка?

Всички ние често попадаме в следната ситуация: стоим на опашка на касата, чакаме на светофара или очакваме някой да се появи на уговореното място и изведнъж усещаме, че нещо ни липса. Ръцете ни посягат към джобовете и поставят параван пред лицата ни. Без значение от напрежението в очите, болката във врата или гласа в главите ни, който ни крещи да направим нещо друго. Преди да се усетим, ние докосваме, плъзгаме и превъртаме екрана на телефона.

На един клик разстояние - дигиталната зависимост при децата става все по-силна

Пристрастяващото желание се е превърнало в ежедневна част от връзката ни с технологиите. В същото време сравняването на тези желания с наркотичните зависимости може да изглежда като хипербола. Пристрастяващите наркотици в края на краищата са химически вещества, които трябва физически да влязат в тялото ви, за да ви пристрастят, но не можете да инжектирате телефона. И така, колко подобни биха могли да бъдат?

Ще има ли някога „лек“ за пристрастяването

Повече, отколкото си мислите. От научна гледна точка не е неразумно да се правят паралели между пристрастяващите технологии и кокаина. Това не означава, че постоянното проверяване на телефона ви е толкова вредно, колкото употребата на вещества, но основната невронна верига по същество е една и съща и в двете ситуации катализаторът е  допаминът.

И така, как точно кокаинът използва допамина и какво прави пристрастяващата технология, за да имитира този потенциал за формиране на навик?

Човешкият мозък е разделен на няколко различни области. Можете да мислите за това като отдели в компания. Всеки от тях поема определен набор от задачи и дори има междуведомствена поща под формата на специализирани химикали, наречени невротрансмитери. Допаминът, известен и до голяма степен неразбран е такъв химикал. Използва се за предаване на различни сигнали в мозъка.

Когато изпитваме нещо, което тялото ни смята за полезно, като вкусна храна, секс, упражнения или успешни социални взаимодействия, невроните дълбоко в средния ни мозък освобождават допамин и го изпращат до централна двойка мозъчни области с размер на орех, наречени базални ганглии. Когато стигне дотам, той първо стимулира система за възнаграждение, която ни дава приятното чувство на удовлетворение, с което е известен допаминът. Но също така задейства система за формиране на навик. По същество това ни задейства подсъзнателно да вземем под внимание каквито и събития, хора или предмети са се появили в началото на това положително преживяване.

Благодарение на това, ако се сблъскаме с определена награда повече от веднъж, невроните, освобождаващи допамин, могат да се научат да я предвиждат и да започнат да се задействат, когато видим сигнали от околната среда, а не самите награди. Те също така стават по-чувствителни към тези сигнали с течение на времето тоест стават по-склонни да задействат все по-малки намеци, че може да има награда в нашето бъдеще. Ако възнаграждаващото изживяване е, да речем, провеждането на забавен разговор с приятел, нашите допаминови неврони може в крайна сметка да се научат да се задействат, като просто видят лицето на този приятел от другата страна на улицата.

Красотата на тази комбинация от предвиждане на възнаграждение и насочена мотивация е, че тя естествено ни привлича към добрите неща в живота. Поне когато работи по предназначение.

Това са ТОП 10 от най-пристрастяващи неща на планетата

Повече за дигиталните зависимости

Телефонът и компютърът не вкарват никакви вещества в тялото ни. Вместо това те ни закачат, като се насочват към нашите естествени тригери за освобождаване на допамин. Изследванията за как това работи на биологично ниво все още са в начален стадий, но има редица механизми, които изглеждат правдоподобни.

Нека започнем с тригерите на желанието. Взаимодействията ни с приложението често започват по същия начин: получаваме известие и телефонът вибрира в джоба ни, изваждаме телефона и включваме екрана. Телефонните известия са перфектни знаци, за които системата за възнаграждение да се захване, така че ние се подготвяме да получим приток на допамин, когато ги усетим. Ставаме чувствителни към нашите известия, тъй като те често водят до награда. Ако някога по погрешка сте усещали телефона си да вибрира в джоба ви или сте мислили, че сте чули мелодията си сред фонов шум, сами сте изпитали ефекта от това. Освен това често използваме технологията, за да намерим спасение от скуката, така че скучните моменти сами по себе си могат да действат като сигнал.

От една страна, положителните социални взаимодействия могат да предизвикат реакция на допамина, а социалните медии могат да осигурят безкраен брой от тях – харесвания, коментари, ретуитвания, както и лични съобщения и др. Всяка една от тези малки социални екстри, заслужава съответния приток на допамин, който да бъде изпратен до базалните ганглии. Този прилив предизвиква същото възнаграждаващо усещане, асоцииране на стимули и формиране на навик като вкусен сандвич или наркотик. В крайна сметка това е същият допамин.

И така, точно като кокаина, много от устройствата и приложенията, с които взаимодействаме ни карат да се пристрастим. Разбира се, цифровите пристрастявания не са толкова лоши, колкото пристрастяването към наркотиците, но са много по-често срещани. Пристрастяващата технология е почти винаги на една ръка разстояние за всеки, включително и за децата.

Затова следващия път, когато откриете, че скролвате или сте погълнати от гледане на видеоклипове много по-дълго, отколкото сте искали, не го смятайте просто за загубено време. Помислете за мозъка си. Добрата новина е, че има начини да наклоните везните. Настройването на телефона ви на черно-бяло, използването на самолетен режим и редуцирането на известията, както и обмислянето дали имате нужда от всяко приложение, което имате са ключови. Изисква се малко дисциплина, но възстановяването на мозъка ви си струва усилията.