Какви традиции свързват Лазаровден и Цветница?

Лазаруването е най-характерният, най-интересен и най-важен обичай за Лазарница, като той не приключва с края на съботния ден, а продължава с друг интересен обичай, изпълняван от същите лазарки. Именно този ритуал, наречен кумичене, е най-ярката от всички традиции, които свързват Лазаровден и Цветница.

Цветница е християнски и народен празник, наричан още Връбница, Цветна неделя, Куклинден или Палмова неделя, който се отбелязва ден след Лазарова събота. Вярващите отнасят от храмовете в домовете си за здраве върбови клонки, които пазят от болести.

Върбовите клонки символизират палмовите, с които е бил посрещнат в Йерусалим Исус Христос и са неразделна част от празника, наричан  именно заради тези клонки и Връбница. Върбовите клонки, които осветени ще отнесем в домовете си на Цветница, са брани на Лазаровден и това е друга традиция, ритуал, обичай, които неминуемо свързва Лазаровден и Цветница.

На Лазаровден се извършват и поминалните обреди в памет на починалите близки. На следващия ден – Цветница – според вярванията в Североизточна България се разпускат умрелите от гробовете, за да „видят“ своите живи близки. Това е друга традиция, свързваща Лазаровден и Цветница.

Кумичене – всичко за ритуала, свързващ Лазаровден и Цветница

Последният обичай за Лазарова събота се изпълнява на следващия ден – Цветница от момичетата, участвали в лазаруването. Ритуалът се изпълнява на река, в която лазарките пускат китки, венчета или кукли – обредни хлябове. Венците се наричат и за берекет.

Какво никога не се прави на Лазаровден?

Момата, чието венче или хлебче най-бързо плува в реката и изпревари останалите, се обявява за кумица. Две от лазарките трябва да я върнат по пътя обратно от реката, носейки я на „столче“ на ръцете си, до люлка, където вече я чакали ергени. В знак на уважение пред нея другите момичета не могат да я заговарят до третия ден след Възкресение Христово. Това се нарича говеене. На третия ден от Великден кумицата посреща в дома си с празнична трапеза момичетата, а те ѝ носят великденски яйца, с които се освобождават от говеенето.

Макар нито лазаруването, нито кумиченето днес да могат да се видят на Лазаровден и Цветница в повечето български градове, има местенца, в които традициите са живи, обичаите съхранени и запазени и може да се насладим на красотата на лазарките, облечени в своите носии, с венчета на главите си и усмивките на лицата си, наричащи с песните си от дом на дом за здраве, щастие и берекет.

Други прилики между Лазаровден и Цветница           

Освен ритуалът кумичене, който е част от ритуалите, изпълнявани от лазарките по време на лазаруването, но се извършва не на Лазарова събота, а на следващия ден – Цветница, освен поменуването на починалите близки, освен върбовите клонтки, които се откъсват на Лазаровден и отнасят от църквата в дома на Цветница – има и други не по-малко ярки прилики между двата празника Лазаровден и Цветница, както и традиции, които ги свързват.

-          И Лазаровден, и Цветница са християнски и народни празници със стари корени и интересни обреди и обичаи.

-          Лазаровден и Цветница са и лични празници – именни дни – за онези, които носят името на Светията Лазар и производните на него, и за кръстените на ароматни красиви цветя, на растения и дървета.

Лазаровден 2024 - кога се пада и какво се прави

-          Лазаровден и Цветница са подвижни празници. Единият се отбелязва винаги в събота, а другият – в деня след него, но датите зависят от това кога се пада Великден в конкретната година. Лазаровден е винаги в последната събота преди Страстната седмица, а Цветница – в последната неделя преди Страстната седмица.

-          Обредна трапеза се приготвя и за двата празника.

-          Домакинската и кърска работа са забранени на Лазаровден и Цветница.

-          Като всеки пролетен празник от българския фолклорен календар Лазаровден и Цветница се посрещат с много песни и танци, народно веселие и ритуали за здраве и късмет.

-          Пролетните момински обичаи и игри, бележещи началото на моминството и края на детството на порасналите момичета, готови за годеж, са характерни и част от традициите и обичаите, свързани и с двата празника.