Какво правеха нашите баби, за да имат винаги перфектната баница?

Името на тази тестена вкусотия – баница има славянски произход и е резултат от развоя на праславянската форма гыбаница в гбаница и от там в крайна сметка баница. Любопитен и малко известен факт е, че всъщност баницата има общо и с ориенталските вкусове и порядки. „Гибаница“ има общо с турскоезична заемка, влязла в сръбския език след реформата на Караджич – „гибати“, като със сигурност знаете, че в родния език наричат по сходен начин ориенталски танц – „гибек“, „гьобек“, „гюбек“.

Според други източници името на баницата има съвсем друг произход и е свързано с думата „банак“ – плосък глинен съд, подобен на тава, по-късно наричан тепсия, а днес просто кръгла тава. Със сигурност, ако това е произходът, то той е свързан с формата на баницата и съда, в който се приготвяла, макар да знаем, че днес баниците далеч не са само кръгли.

Фактът, че името е толкова старо – от праславянски – красноречиво сочи, че баницата всъщност далеч не е нова и модерна храна, а сред първите вкусотии, приготвяни някога от дедите ни. Вкусът на някогашната баница обаче е бил различен, а със сигурност правите и разлика между тези, които печете днес за трапезата си, и баницата на вашата баба. Как тя е успявала да направи перфектната баница? Каква е тайната ѝ?

ВИТА баница с прясно мляко и домашно сирене: Ето как да си я приготвите

Перфектната баница – защо онази на баба е по-добра от моята?

Въпреки че кулинарията се развива, въпреки появата на хиляди рецепти и ястия, въпреки наличието на толкова много различни подправки и достъпа до съвременна готварска техника, много от храните, които слагаме днес на трапезата, далеч не са по-добри от онези, които бабите ни са забърквали на земята или на старата дървена маса. Досещате ли се за причините? Сред тях са:

• Перфектната баница в миналото вероятно има много общо с факта, че продуктите за плънката са били чисти и истински. Едно е да сложиш домашно сирене, пресни яйца и масло, друго – имитиращ млечен продукт. Пониженото качество на много от продуктите, които купуваме и слагаме в баницата няма как да не се отрази на нейния вкус.
• Корите също имат голямо значение за крайния резултат. И каквото и да си говорим, въпреки че готовите кори безспорно са облекчение и улеснение за домакините, които днес не са само домакини, а играят десетки други социални роли в живота си и нямат време да се въртят около печката по цял ден, то като вкус и аромат не можем да отречем, че корите, които сами точите, са многократно по-добри от купешките. Така че не е учудващо, че перфектната баница на нашата баба е била толкова по-вкусна от нашата.
• Друга причина баниците на бабите ни да са били по-добри от нашите, чиято роля също е значима, са разликите в рецептите. Макар да има стотици рецепти и модерен прочит на баницата, то тази на дедите ни крие своите тайни съставки и стъпки за приготвяне, изпитани през вековете, правещи я толкова вкусна и ароматна. Нещо повече – те обикновено са слагали в баницата и картофи, които ѝ придавали мек вкус и различен аромат, или пък ориз. Известни са и баниците със зеле, които днес не са толкова често предлагани и срещани, колкото баницата със сирене, тиква и тази със спанак например. Любопитни и интересни като вкусове са и баницата с месо, плодови сладка, рибникът.
• Друга тайна на нашите баби за перфектната баница – сочна, мека и топяща се в устата, е свързана с реденето на самата баница, а не със съставките. Приготвяли баницата вита, като набръчквали листата под формата на хармоника и редили от външната страна на тавата към средата. Листата, под формата на хармоника, ставали по-меки, попивали по-добре от плънката и заливката и баницата ставала не с твърди и трошащи се кори, а много мека, фина, наслада за сетивата.
• И накрая, но не на последно място – любовта, която бабите ни са влагали в баницата, съчетана с пресни и домашни съставки, с истински подправки, набрани от двора или от близката полянка, а не с такива сушени и продавани в пликове, също има значение за корените разлики между баниците, приготвяни от дедите ни, и нашите.