Всички знаем кой е Йордан Йовков – писател, наричан още „майстор на късия разказ“, който остава в сърцата ни като дълбок познавач на Добруджа, но още повече – на човешката душа. Авторът, превеждан на над 25 езика, посвещава голяма част от творчеството си на добруджанските земи, където дълго време работи като учител.
Неслучайно днес курортът „Албена“ в област Добрич носи името на неговата героиня от едноименния разказ. И още няколко хотела там са кръстени на персонажи от Йовковите произведения – Гергана, Славуна, Мура, Елица, Нона и Боряна. Често това ни кара да си мислим, че Йовков е роден в този край. Но всъщност неговото родно място е съвсем друго. Ето кое е то:
Корените на Йовков: село Жеравна
Йордан Йовков се ражда на 9 ноември 1880 г. в Жеравна, в семейството на Стефан Йовков и Пена Бойчова. Той е петото дете в домакинството. Детството му преминават именно там, сред красотата на Стара планина. Първоначално учи в Жеравна, а през 1895 г. завършва основно училище в Котел. Когато е на 15 години, семейството му се мести в Добруджа, където баща му намира работа.
Жеравна, където се ражда Йовков, е разположена в Югоизточна България, част от община Котел. През 1964 г. селото е обявено за национален архитектурен резерват. Намира се на 21 км от Сливен и само на 6 км от Котел. Разположено е амфитеатрално по южния склон на „Черковната кория“ в планинския рид Разбойна. В Жеравна днес има около 330 къщи и е дом на около 400 жители.
Родната къща на Йовков – музей и паметник
На площад „Голямо бърдо“ в Жеравна се намира родната къща на известния ни писател. През 1957 г. тя е превърната в музей, в който е пресъздадена атмосферата, в която минават детските му години. През 1987 г. музеят е признат за архитектурен и исторически паметник.
Една от стаите представя традиционния бит на хората от това време – с мебели, съдове и отделен кът за спане. Другата е своеобразен архив с богат набор от творби, снимки, ръкописи и документи за живота и делото на писателя. Там може да се види и писалката, с която Йовков е създал „Старопланински легенди“. В двора на къщата стои паметник, изобразяващ Йовков в размисъл.
„Старопланински легенди“ – вдъхновени от Жеравна
Йовков е черпил сюжети за „Старопланински легенди“ именно от родното си село. Разказите от този сборник са вдъхновени от „народни песни, поверия и отколешни случки“ от Жеравна. Йовков си спомня своите детски преживявания и създава разкази, изпълнени с поетичност и дълбочина. Помощ му оказва и местният историк Данаил Константинов, който му изпраща предания от района.
Самият Йовков признава, че използва тези мотиви „много свободно“, целейки да прослави името на Жеравна. Така например, „През чумавото“ разказва за епидемиите, спохождащи селото. Прототип на главния герой е хаджи Драган Драганов – реална личност от Жеравна.
В „Старопланински легенди“ Йовков гради цял свят, наситен с романтика и героизъм. В центъра на разказите винаги стои любовта – сила, която пречиства и прави хората по-добри.
