Къде се намира кварталът на "Дивия дядо"?

Откъде идва името Дивдядово

Има много различни теории за специфичното име на това селище. Освен това има и няколко стари имена:

• Баба Див, Див Баба, Бабата, Дио Деус, Ченгер, Ченгел

Селището е известно още от времето на древните траки и по-късно става част от териториите на Римската и Византийската империи. Разположено е на пътя между две от българските столици - Плиска и Велики Преслав. Името му представлява комбинация от думите "Див" и "Дядо" - символ на началото на всички индоевропейски езици. Над квартала се издига древен каменен паметник, свидетелство за дълбоките корени, които крие това място.

Преводът на името "Дивдядово" от старобългарски ни насочва към идеята, че означава "Дядо Бог". Някои историци предполагат, че селището е било център на поклонение за древните българи, като дори го сравняват с Йерусалим и Мека. Валидността на тази теория остава предмет на дебат сред изследователите.

Друга легенда за произхода на името Дивдядово говори за отшелник, който избрал да живее по тези земи. Поради неговия изолиран начин на живот и липса на контакт с хората, местните го нарекли "див дядо". Така това наименование се запечатало в историята, неразривно свързвайки го с тази област.

Откъде идва името Ченгел за Дивдядово

До Освобождението, селото е известно под името Ченгел. Съществуват три основни теории, обясняващи произхода на това наименование:

• Местната легенда -  Тя гласи, че в близката местност до селото Кара Мара са се деряли животни. Тоест там овчари и козари са си поставяли куките (ченгелите), на които одраното животно е съхнело.

• Вход към Шумен -Един от входовете към град Шумен е минавал през село Ченгел, като пътят бил известен като "Ченгел кпусу", което означава "вратата на Ченгел". Това наименование се дължи на двата резки завоя на пътя между Дивдядово и Шумен.

• Известна битка - Известният писател Тончо Жечев е на мнение, че произходът на името е свързан с голяма битка, разиграла се на тази територия. Той предполага, че името е произлязло от превода на славянската дума „Разбой“, като по този начин се отдава почит на сраженията, които са се водили по тези земи.

Легендата за 120-годишна баба живяла в Дивдядово

Описано от Константин Иречек и Драган Цанков още преди освобождаването на България, селото се откроява с история и култура. Иречек, известен със своята привързаност към българите, отбелязва, че селото се отличавало с доброто образование, което местното училище предлагало. Негов най-известен възпитаник е Панайот Волов - един от водачите на Априлското въстание.

През 1962 г., във вестник "България", Драган Цанков изтъква красотата на селото и разказва местна легенда за баба попадия, която е живяла чак до 120 години. Васил Левски основава един от своите революционни комитети в това село, потвърждавайки неговото значение за националното движение.

Информацията за ролята на Дивдядово след Освобождението е оскъдна. Въпреки това, силното присъствие на земеделци в района допринася за голяма подкрепа към БЗНС и Александър Стамболийски. В отговор на държавния преврат от 9 юни 1923 година, местното население се вдига на бунт, който дава много жертви.