Мъжете – едновременно по-глупави и по-умни от жените

Изследвания показват в каква степен интелектът зависи от обкръжението и жизнения път на всеки от нас, в резултат на което някои жени (напразно) се смятат за по-глупави от мъжете, пише френското издание Atlantico.

През 80-те години на ХХ век сред най-умните хора на една жена се падали 13,5 мъже. Днес тази разлика се е съкратила до 3,8 мъже на една жена. Проведени изследвания показали, че сред "по-малко умните" слоеве на населението интелектът се разпределя между половете по-равномерно.

С какво е свързано това положение сред най-умните? И защо сред жените няма толкова гении, като сред мъжете?

Тук следва да се отчитат няколко фактора, обяснява Кристин Марсан (Christine Marsan) — социолог и психолог.

Неравният подход

В продължение на няколко века на Запад и хилядолетия по цял свят жената е била смятана за по-малко умно същество от мъжа. Казвали ѝ, че не е умна или дори, че е глупава.

Макар това да не съответства на действителността, обществеността се хванала за този стереотип и от векове отрича наличието на ум и съзнание при жената.

През XIX век правата на жените са били силно ограничени, което породило движението на суфражетките и феминистките за равни права с мъжете.

Такова неравно отношение е довело до разделяне на ролите и навиците между мъжете и жените. Мъжете от Просвещението са смятани за надарени с ум и разум, а жените, както се твърдяло, са подвластни на страсти и емоции, затова не участвали в обсъждането на идеи.

Ролите са били ясно разпределени, макар в кралските дворове политическите навици да са развивани както при мъжете, така и при жените.

С образованието на елита сред френските жени дълго време се занимавал Домът на образованието на Почетния легион. Той бил създаден от Наполеон I с напътствието "Възпитавайте вярващи, а не бъбривци".

През XIX век умът не бил качество, което се очаквало от жените. Момичето от "добро семейство" трябвало да притежава качества на добра съпруга, включително гъвкавост, която не се съчетавала много добре с ума. Става дума за това, че интелектът често води до несъгласия с насажданата догма.

Освен това самата цел на науката била да предлага позитивна критика към приноса на предшествениците.

Стъклен таван

Откакто мъжете и жените са получили равни права за образование и професия, ситуацията се е изменила.

Ако се съди по изпитите в университетите по всички дисциплини, успехите на жените не са никак по-лоши от тези на мъжете, дори в много случаи са по-добри.

Но все още много сфери се придържат към широко разпространеното мнение, че умствените способности на жените са под въпрос. Например твърденията за "прагматичния ум" на жените може да означава разбиране на домашните дела, но не и на сериозни въпроси от рода на стратегии, политика и перспективи, в които мъжете се смятат за експерти.

В сферата на влияние съществува йерархия в зависимост от пола, а в редица масонски ложи както и преди има ложи за жени, тъй като мислели различно.

Някои упорито настояват за разлики в интелекта по полов признак, но аргументите вече не са толкова актуални. Днес въпросът е по-скоро как по най-добър начин да се възползваме от нашите различни форми на интелект, които се ценят или не се ценят в зависимост от културните условия.

Недооценеността се формира основно по полов признак и преди всичко засяга жените. Интелектът е умение да свързваш нещата и да извличаш смисъл от тях. Неговото развитие допринася за поощряването на любопитството на детето в изучаването на света, неговата вяра в себе си.

Колкото повече детето – момче или момиче – се поощрява да използва своите таланти, толкова повече то ще проявява интелект, ще стане математик или художник в зависимост от обкръжението, образованието и получените стимули.

Нека подкрепяме таланта на всеки човек, да помагаме на хората да се приемат такива, каквито са. Тогава всеки ще може да разгърне своя ум извън пределите на половите, културните и религиозните граници, отбелязва Кристин Марсан.