Най-големите наводнения в България

Кои са най-големите наводнения в България?

От ХХ век насам има десетки и дори стотици наводнени населени места в страната. Статистиките сочат и редица такива в самата столица.

Историята разказва за много от тях, а едно се случва съвсем скоро - на 19 юли 2021 г. Силна буря води до заливането на някои от улиците на града.

В медиите и днес могат да се видят снимки на наводнени станции на метрото, площадки, стълбища и улици.

Като цяло не могат да бъдат обхванати всички големи наводнения в страната през последните години. И все пак ще се спрем на някои от тях, предизвикали огромни поражения в различни зони. Наводненията са от миналия век.

Кои са най-големите наводнения в България от началото на миналия век?

• Първото в списъка ни наводнение е сполетяло голям град и е свързано с преливането на река Марица в град Пловдив

Годината е 1929, когато в утрото на един започващ нов ден жителите на втория по големина град в България, обитаващи крайречни квартали, се събуждат залети от наводнение.

Потопени са много къщи. Те реално се намират в близост до водния път. Много от тях са залети до горните етажи или до самите покриви. За щастие пловдивчани дочули как водата приижда. Тогава имали време да реагират, като се изкачват по най-високите части на къщите и домовете си.

Опустошителната водна стихия отнася и немалко сгради в Града на тепетата. Някои от тях временно са изоставени или напълно разрушени. В помощ на бедстващите хора от Пловдив са мобилизирани военните в региона.

• Друго опустошително бедствие в резултат на наводнения е това в град Видин

Случва се по времето на Втората световна война. Датата е март 1942. Тогава протоците около Богдан се заледяват. Това води до екстремно повишаване нивото на река Дунав. За спасение на местните хора и земи наближаващата опасност се заема местното управление. Те успяват да дадат сигнали и да предупредят населението чрез камбанен звън, който оповестява подобни аварии. Но въпреки предприетите мерки множество къщи са наводнени. Сред около петстотин са изцяло разрушени.

За съжаление наводнението взема със себе си и 13 жертви, които са безследно изчезнали. Хората остават под ледените дълбини на бушуващото водно бедствие. В битката с водната стихия участват малкият гарнизон от военни части на града, както и редица доброволци, ученици от Мъжката гимназия. След броени дни дигите от лед са разбити и реката постепенно се връща в коритото си.

• Следващото по големина наводнение е през 1906 година

То връхлита град Търговище. Населението на предбалканското селище и околността му са свикнали с пролетните покачвания на река Врана. Жителите обаче не са подготвени за катастрофално преливане на реката.

Бедствието се случва в резултат на пороен дъжд, когато водата излиза от речното корито. Тя отнася повече от 5 хиляди декара градини и ниви. Уви, това не е всичко. Градската канализация избива, а много от сградите в центъра на Търговище остават под водата. Отрязан е и участък от релси по маршрута на София и Варна, както и няколко десетки пътища. Водната стихия прави достъпа до града невъзможен за няколко седмици.

• Поредното водно бедствие се случва отново в столицата

Годината е 1924. Тогава София е залята от подпочвени води, които се надигат в резултат от проливен дъжд. На някои места дълбочината достига 4 метра! Водното бедствие унищожава фабрики, складове, сгради и блокове.

Течението на река Искър изкоренява по пътя си множество дървета, които са захвърлени по пътя. Бедствието отнема и повече от 200 човешки живота, а хиляди са ранени. Унищожени са множество мостове в целия регион на София. Това и до днес се смята за най-мащабното и разрушително наводнение в история на столицата ни София.

В наши дни има язовири и отводнителни съоръжения, които са с изградена система за защита на населени места. Те би трябвало да предпазват от подобен род стихии. Но подготвени ли сме наистина за поредния гняв на природата? Всеки човек трябва да остане бдителен и да следи за промени в нивата на водата. Повишена бдителност е необходима особено при пролетните дъждове. Неслучайно е измислена старата мърда народна поговорка. Тя гласи:

"С природата шега не бива"…