В Древен Рим също са страдали от замърсяване с олово

"Процентът на оловни съединения в костите на жителите на Италия ясно показва колко от този метал е бил претопяван в различни епохи. Тоест колкото повече олово произвеждат хората, толкова по-често то попада в телата им", казва един от авторите на изследването, професорът в Еврейския университет в Йерусалим, Игал Ерел.

Учените отдавна си задават въпроса кога човечеството е започнало да замърсява околната среда с олово и други тежки метали. Традиционно се смята, че това се е случило преди около 2,5 хиляди години, когато оловото започва да се използва за производството на съдове, тръби или за други цели.

Първите данни от този вид са от началото на XXI век. Бил е изследван лед от ледници, които са се образували в Алпите през късната Римска република. Този анализ потвърдил, че във въздуха на Европа наистина е имало много оловни съединения.

Изследователите, ръководени от проф. Ерел са събрали и проучили повече от 130 костни проби, както и почва от погребения, в които са открили следи от олово, хром, желязо, арсен, цинк, мед и други елементи, потенциално опасни за човешкото тяло. Учените сравняват резултатите от тези измервания с нивото на замърсяване на въздуха в тези исторически епохи.

Оказва се, че концентрацията на оловни съединения в костите директно показва колко активно са ги претопявали древноримските и средновековните миньори. В същото време, както отбелязват учените, древните жители на Средиземноморието са се научили да топят руда, съдържаща олово, и да извличат от нея сребро и други благородни метали.

Следващият голям скок в концентрацията на олово в костите на древните римляни се случва преди около 2,5 хиляди години, приблизително по същото време, когато жителите на Апенинския полуостров започват да секат сребърни монети.

Учените регистрират най -високите концентрации на тежкия метал в костните останки от края на Римската република и началото на Римската империя, когато рудниците в Италия и Северна Африка достигат върха в добива на сребро.