Когато говорим за Съединението на Княжество България и Източна Румелия, в ума ни изникват героизъм, държавническа мъдрост и воля за национално обединение. Но далеч от триумфалните речи, зад кулисите на това историческо събитие се случва нещо много по-интересно – тайна среща между Захари Стоянов и човек, известен като „палачът от Перущица“ – Ахмед ага Тъмрашлията. Какво е наложило подобна среща и защо този компромис се оказва решаващ?
Тъмръш – забравената „република“ в сърцето на Родопите
След Освобождението, между 1879 и 1886 година, в Родопите се оформя териториално самоуправляваща се единица, известна като Тъмръшката република. Макар и нерегламентирана от международните актове, тя има реална автономия и не е подчинена нито на Източна Румелия, нито пряко на Османската империя.
Нейният лидер – Ахмед ага Тъмрашлията, игре ключова роля в потушаването на Априлското въстание, особено при кланетата в Перущица. Това му печели прозвището „палачът от Перущица“. След края на Освободителната война, той и съмишлениците му, участвали в жестокостите, отказват да се включат в новата административна структура на Източна Румелия, страхувайки се от възмездие.
Къде се намира „републиката“?
Тъмръшката територия обхваща районите между реките Чая и Въча – около 22 села, включително Девин и Триград. Местната власт, начело с Ахмед ага, организира своя администрация, събира по-ниски данъци и се радва на негласната подкрепа на Османската империя, тъй като тя служи като буфер срещу българското влияние в региона.
Защо Захари Стоянов поема този риск?
През февруари 1885 година, в разгара на подготовката за Съединението, Захари Стоянов разбира, че Тъмръшката автономна територия представлява сериозна заплаха. Имало е реален страх, че Ахмед ага може да се възползва от напрежението и да атакува Пловдив или други ключови точки. За да предотврати тази опасност, Захари Стоянов решава да преговаря директно с него.
За тази среща има много противоречиви данни, но се приема, че завършва с мълчаливо споразумение – Тъмръшската република няма да се намесва в хода на Съединението. В знак на благодарност и доброжелателство се смята, че Захари Стоянов дори подарява личния си бинокъл на Ахмед ага – малък жест с голямо политическо значение.
Какво се случва след Съединението?
След успешното обявяване на Съединението, Османската империя също нарушава клаузите на Берлинския договор. През есента на 1885 г., нейни войски навлизат в Тъмръш и Кърджалийско, и отново ги приобщават към османската територия. Това положение се узаконява с Топханенския акт от март 1886 г., който официално признава обединението на Източна Румелия с Княжеството, но оставя тези райони извън него.
