Бакхус е син на Юпитер. Самият Бакхус (Дионис) е изобразяван като голобрад младеж, целият е в блясъка на младостта и красотата, с венец от листа и гроздове на главата, държащ ТИРС - жезъл, увенчан с борова шишарка (древен символ на плодородието) и понякога преплетен с бръшлян (също свещен за Бакхус). Изражението на лицето му е замечтано и вяло, тялото му е покрито с кожата на млад елен. Често е изобразяван да язди пантера или пък в колесница, теглена от два тигъра, и бил последван от група развратни жрици.
Лоза, бръшлян, тирс (пръчка) са обичайните му атрибути. В древността се е приемало, че бръшлянът предотвратява интоксикацията. Ето защо когато празнували често са украсявали главите си с бръшлян. Бръшлянът, подобно на лозата, са били увити около главата на Дионис.
Младият болен Бакхус, Караваджо (1593). Public Domain
Жертвите към Бакхус включват коза и свине, защото и двете животни са разрушителни за годишната реколта на гроздето - без грозде, не може да има вино.
Бакхус имал божествена мисия на "освободител". В средата на март се провеждали тайни ритуали на хълма Авентин в Рим, за да му се покланят. Тези ритуали били посещавани само от жени и били част от мистериозна религия, изградена около Бакхус.
Празненствата в чест на Бакхус-Дионис
Празненствата в чест на Дионис са били шумни, карнавални, с много музика и факелни шествия. Участниците в тях окичвали главите си с венци от бръшлян. Шествието било водено от водач, който носел жезъл- тирс, а мъжете дървени пръчки, с които удряли по земята и се провиквали. По този начин са отбелязвали границата между зимата и пролетта.
Хилядолетия по-късно празненството се превръща в Трифон Зарезан и със същите елементи: окичване на главите с лозови пръчки, избир на цар на лозето, шумен празник с музиканти, вино, преобличане на мъжете в жени и много, много руйно вино.
Как се нарича жезълът на Бакхус?
Тирс -[гр. thyrsos] - жезълът на Дионис и на неговите спътници, изобразен е като тояга, преплетена с бръшлян, лозови листа и увенчан с борова шишарка.
Тирс - (на гръцки θύρσος), е дървена пръчка или тояга, оплетена с бръшлян и лозови листа, направена от стъблото на ферула (Ferula communis - гигантски копър), увенчана с борова шишарка, атрибут на древногръцкия бог Дионис, както и на неговата свита - сатири и менади.
