Знаете ли какво е старото име на връх Шипка?

Но знаете ли какво е старото име на този легендарен връх?

До 1951 г. върхът се казва Свети Никола.
От 1951 до 1977 г. се казва връх Столетов.

От Свети Никола до Столетов

От неизвестни времена върхът се казва Свети Никола. През 1951 г. видният местен комунист от Казанлък Петър Калайджиев предлага на Народното събрание историческият връх да не носи повече името “Свети Никола” по религиозни причини. Така името на върха се сменя на връх Столетов в чест на генерал Николай Столетов, участвал в героичните боеве за Стара Загора и в защитата на връх Свети Никола.

От Столетов до Шипка

През 1964 г. на посещение в този район идва Леонид Брежнев, първи секретар на КПСС и председател на Върховния съвет на Президиума на тогавашния СССР. Целият град Казанлък е изкаран по улиците на града и всички са развълнувани от височайшото посещение. Докато текат речите от трибуните и разкази за това кои местни предприятия поддържат крепката българо-съветска дружба, един от видните представители на управляващите в Града на розите, посочва връх Столетов и казва на Брежнев, че дори и този връх е преименуван в чест на българо-съветската дружба от Свети Никола на Столетов. Тогава Брежнев задава въпроса “С какво името на един царски генерал, член на руския държавен имперски съвет, е по-значимо от това на Свети Никола?” Множеството замръзва при този въпрос. От тогава до 1977 г. върхът не се споменава никъде с името Столетов. Остава без име.

Едва през 1977 г. в чест на 100-годишнината от боевете на историческия връх, той получава ново име “Шипка”.

Два върха с едно име

Според специалисти, обаче, това е име на друг съседен връх, който е в габроския дял на Стара планина. На практика днес има два върха с едно и също име. Това е една от причините да се сформира местен инициативен комитет, който държи връх Шипка отново да възвърне старото си име - Свети Никола.

Кой е истинският връх Шипка?

Върхът, вдъхновил Иван Вазов да напише “Опълченците на Шипка” и на който се водят епичните боеве, е по-високият, чието най-старо име е Свети Никола. На същия този връх всяка година на 3 март се събират хиляди българи, които отдават почит на подвига на български, руски, украински, финландски и други войници. Това е и по-високият връх от двата. По това време Шипка се нарича върхът, разположен на север от главното било и на запад от Шипченския проход, с надморска височина 1232 м. 

Паметникът на свободата

През 1934 г. на връх Свети Никола е построен Паметникът на свободата, който е част от парк-музей “Шипка”.
Паметникът представлява огромен каменен блок с форма на пресечена пирамида, който напомня крепостните съоръжения от времето на средновековната българска държава. Състои се от гробница и още 5 етажа нагоре. Над главния вход, на специална площадка, е поставена фигурата на лъв с височина 4 м и дължина 8 м - символ на подвига на героите на Шипка. В горната част на паметника на северната стена с метални букви пише “На борците за свободата”, а на останалите стени пише "Шипка", "Шейново" и "Стара Загора" - местата на сраженията, където са се водили решителните боеве. 

По време на Руско-турската война, в началото на август 1877 г. генерал Столетов ръководи отбраната на Шипченския проход, като разполага Шипченския отряд (в който влизат и 1,2,3,4 и 5 дружина на Българското опълчение) на връх Свети Никола, връх Орлово гнездо и връх Шипка. Защитниците показват изключителен героизъм и въпреки численото превъзходство на врага, побеждават.

Независимо кое е истинското име на върха, кой е истинският връх Шипка, всеки българин трябва да изкачи стълбите до величествения паметник и да отдаде почит на героите, дали живота си за свободата, на която днес се радваме.