Знаете ли кое куче има лилав език?

Породата чау-чау

Една от най-старите породи, отглеждана още в Древен Китай като нейните екземпляри били отлични спътници на богатите благородници, тъй като се отличавали с верността си. Фактът, че породата произхожда от планинските райони на Древен Китай, където в онези времена хората са се хранили предимно със зеленчуци и то осолени, за да ги съхранят за по-дълго, кучетата им също са свикнали със солената храна и със зеленчуците, имат нужда от тях и ги предпочитат. Това отличава ярко породата чау-чау от другите познати породи кучета.

Макар че не са високи, представителите на породата чау-чау не са малки кучета, както повечето ги определят на външен вид. Средното тегло на мъжките достига до 32 килограма, което е далеч от теглото на малко куче. Пухкави, сладки, гушливи и подобни на плюшени мечета, кучетата от тази порода ще ви радват дълго време, ако се грижите правилно за тях.

Защо това куче има лилав език?

Разбрахме за лилавите езици на кучетата от породата чау-чау и че трябва да приемат достатъчно сол, за да не се разболеят, но на какво се дължи най-интересното им различие спрямо другите кучета – този лилав език? За жалост… не знаем. Няма категорични доказателства от зората на появата им – преди новата ера – защо езиците им са синьо-черни или лилави.

Съществуват различни обяснения и предположения, но без категорично доказване и данни за това. Ширят се обаче десетки легенди за лилавия цвят на езика на тези кучета, една т които разказва, че когато светът е бил създаден, на чау-чау е било позволено да оближат всички малки парченца синьо небе, които са паднали на земята. Със сигурност това е само легенда, макар да е интересна, но тя ни подсказва друго – категоричният древен произход на породата и че още древните представители на чау-чау са се отличавали със своите лилави езици.

Кое куче има лилав език освен чау-чау?

Цветът на езика на чау-чау е уникален. Има само още една порода кучета, които са със синкави езици – шар-пей – кучета, които също се славят с китайски произход. При тях по-скоро обаче преобладава синкаво-черното оцветяване и рядко лавандуловото лилаво, характерно за чау-чау, така че те наистина са просто уникални, като дори малките наследници на породата чау-чау не се раждат с лилави езици, а с розови. Лилавият цвят идва по-късно – около момента на отварянето на очите на кутретата и промяната не е внезапна, а постепенна. Понякога отнема не дни, а месеци, докато розовото езиче на мъника се оцвети в лилаво. До навършване на половин годинка обаче, езикът на кутрето вече трябва да е в интересния и привличащ вниманието лилав цвят, макар да има кутрета, чиито езичета остават розови.