Знаете ли коя е първата печатница в България?

Коя е първата печатница в България?

Преди Освобождението българските печатници са ситуирани в Цариград, Одеса, Букурещ, Виена и Крагуевац, като печатницата на Иван Богоров в Цариград от 1848 година се считала за най-добра. Първата българска печатница, разположена извън територията на България и създадена преди Освобождението, е била в Солун и на архимандрит Теодосий Синаитски. Годината е 1838 година.

7 неочаквани ползи от четенето на книга

На територията на България през онези година неуспешни опити да създадат печатници правят Васил Априлов в Габрово и Драган Цанков в Свищов. Първият успешен опит е на Никола Карастоянов през 1846 година. Неговата печатница е първата българска печатница на територията на България – Самоков и била удачна за щампи и малки книги. Винаги, когато се питаме коя е първата печатница в България, следва да уточним дали визираме печатници, основани от българи в чужди държави, или печатници, функциониращи на нашите земи. След печатницата на Карастоянов в Самоков години по-късно (1864 година) е създадена още една печатница на родна земя – в Рилския манастир. Наречена е „щампарница“ и е оборудвана с голяма желязна печатна преса, хартии и мастила. Нейният основател хаджи Калистрат Щампара е получил образованието си и се е научил да печата в Белград. Печатницата функционира успешно до 1922 година.

Печатницата на Хр. Г. Данов също първоначално преди Освобождението се намирала извън територията на България – във Виена, а след него е пренесена на родна земя – в Пловдив.

Извън територията на България печатница има и Любен Каравелов. Тя се намирала в Букурещ, а дейността ѝ била свързана с революционно освободително движение на българите. През 1877 г. Каравелов също пренася печатницата си на българска територия – във Велико Търново.

Коя е най-малката книга в света?

Историята на първата българска печатница в Солун

Ако приемем за отговор на въпроса коя е първата печатница в България, тази на Теодосий Синаитски (български духовник и книжовник) в Солун, тъй като България е била под робство и реално е нямала своя земя, то ще е интересно да разберем повече за историята ѝ. По думите на Марин Дринов тя е печатала книги още през 50-те години на 19 век. Теодосий Синаитски изпратил бедно момче, станало даскал (даскал Камче) в Белград, за да се учи на печат. В къщата на даскала във Ватоша била създадена и самата печатница на Теодосий Синаитски, а самият даскал Камче работил като печатар. Гръцкият владика обаче разбрал за печатницата и изискал от Камче да преустанови дейността. През 1836 година Теодосий преместил печатницата в Солун на Вардарската улица в помещение към църквата „Св. Мина“. До 1939 г. там се издавали български книги, зародило се истинско огнище на националната просвета, докато печатницата не била подпалена и унищожена.