Знаете ли защо морската вода е солена?

Разделяне на континентите във времето. С образуването на океанските басейни водата от реките и дъждовете запълнила тези гигантски празнини - като по този начин формирала това, което днес познаваме като Световен океан. В момента дрейфът на континентите протича със скорост от сантиметри на година – например, Южна Америка и Африка се отдалечават всяка година с 2 сантиметра.

Водата, която е в контакт с океанските скали, разтваря техните повърхности и разнася соли и минерали под формата на йони. Атмосферните влияния, речните зауствания, валежите и вулканичната пепел също осигуряват сол върху повърхността на океаните.

Ползи от морската вода

Като се има предвид количеството различни скали, разтворени във водата, морската сол не се образува както трапезната, съставена от хлор и натрий (образуващи натриев хлорид или добре познатата ни готварска сол) - а като агломерация от йони, където присъства почти цялата периодична таблица на Менделеев. По този начин солеността в океана се определя като средната концентрация на всички присъстващи йони във водата. Стойността на океанската вода обикновено е постоянна в рамките на 35 г/кг (грамове разтворена сол на килограм вода). Тази единица - грамове на килограм, е приетата мярка за измерване на солеността.

Солеността на морската среда може да варира в различни места според промените в изпарението и утаяването, смесването между повърхностни и дълбоки води или според специфични местни условия. Въпреки това, дори при най-екстремните вариации на солеността преобладава сравнително постоянна част от елементите, които я съставляват. Това са така наречените основни елементи, които са най-разпространени в морската вода.

Изпаренията и валежите се колебаят в зависимост от географската ширина - затова солеността на морската повърхност е постоянна на екватора (35 г/кг), а на високи географски ширини, близо до полюсите, варира между 33 г/кг и 34 г/кг поради дъждове, топене на ледници и снеговалежи. Местните условия също могат да променят солеността. Пример за това е Мъртво море, образувано от геоложки разлом между две тектонични плочи. То няма връзка с други водни среди и е заобиколено от планини, които предотвратяват валежи – това води до соленост от около 300 г/кг. Високата соленост на Мъртво море увеличава плътността на водата, което позволява на къпещите се буквално да лежат неподвижно върху нея.

Морската вода и косата - какво трябва да знаем!

Соленост и организми

Освен, че е химическо явление, солеността има тясна връзка с екосистемите, тъй като промените в стойността й влияят пряко върху оцеляването на организмите и определят тяхното разпространение в речните устиета,където се наблюдават големи вариации в този параметър. Като цяло естуарите осигуряват промени в разпределението на организмите въз основа на връзката между приливите и отливите.

Тъй като приливът навлиза в най-вътрешните части на устието, стенохалинните морски организми (които не понасят големи промени в солеността) успяват да достигнат най-вътрешните райони на устията, без да претърпят физиологични щети поради намаляването на солеността. Това приливно движение по протежение на естуара се случва периодично според гравитационните сили на Луната и Слънцето.

Промените в изпаренията и валежите също определят разпределението на рибите в устията на такива големи реки като, например, Амазонка - в дъждовните сезони солеността на устието намалява и предотвратява навлизането на риба от открито море. В екстремни случаи, като, например, в Мъртво море, само група микроорганизми оцеляват в свръхсолеността на околната среда. Това са някои примери за екологичното влияние на солеността и всички те демонстрират нейната роля във функционирането на екосистемата.