Играта свършва, България губи енергийните си предимства, особено в пряко единоборство с Гърция. Това коментира Боян Рашев - експерт в управлението на околната среда, природните ресурси и енергията.
"Данните от началото на годината и особено първите 12 дни на февруари ясно показват нещо, за което отдавна пиша и говоря. Електроенергетиката на България губи срещу конкуренцията от съседните страни, най-вече в сравнение с Гърция. Ставаме все по-голям нетен вносител на електричество", пише Рашев.
България основно внася ток, а Гърция основно изнася
Още: По-евтин ток: ТЕЦ "Марица-изток 2" започва да гори дървесина
Той подкрепя твърдението си с конкретни данни.
"През януари отчитаме нетен внос от 283 GWh. В това време Гърция отчита нетен износ от 1275 GWh. Мащабът на вноса се ускорява през февруари (първата графика). Въпреки топлото време и ниското потребление, само за първите 12 дни на месеца отчитаме нетен внос от 209 GWh. Въпреки завръщането на АЕЦ Козлодуй на почти пълна мощност и постоянната работа на големите ВЕЦ (не е нормално това / дължи се на големите временни водни излишъци), системата ни непрекъснато внася. Реализираме само 3-4 часа (от 12 дни) нетен износ по обяд, когато и цените са много ниски. Въглищните ни ТЕЦ работят много под капацитета си. Слънчевите и вятърните централи дават каквото могат, но то е много малко по това време на годината", категоричен е енергийният експерт.
По негови думи в това време системата на Гърция е в постоянен износ - нетен резултат от 546 GWh само за 12 дни.
"Гърция (втората графика) няма АЕЦ, така че най-отдолу стои приноса на 2 блока на лигнитните им ТЕЦ. Най-много обаче дават газовите ТЕЦ, които рязко изменят производството си (от 1000 до над 4000 MW) в зависимост от наличието на слънце и вятър. Учудващо за мен е голямото присъствие на ВЕЦ и ПАВЕЦ в микса на Гърция", пише още Рашев.
Още: Високите сметки за ток: Грешка или системен проблем
Причините да губим енергийното съревнование
Според него най-важен фактор за гръцкото първенство в сектора е комбинацията от високи цени на въглеродните квоти и относително ниските цени на газа, които дават огромни предимства на гръцките газови ТЕЦ срещу нашите лигнитни централи.
"Така или иначе газовите централи са много по-ефективни и маневрени по дефиниция, а и имат пряк достъп до множество терминали за регазификация. Ако ние не можем да се възползваме от ниската цена на нашия лигнит - защото тя бива натоварена с гигантски разход за въглеродни квоти - нашите ТЕЦ са обречени", смята той.
Втората причина, според Рашев, е че Гърция има много по-адекватен слънчево-вятърен микс от България. В последните 10 години ние слагаме само фотоволтаици, допълва той.
Още: Високите сметки за ток: Заради недостиг в системата и скъп внос?
Третата причина е, че "Гърция явно има много по-добре работещи ВЕЦ и ПАВЕЦ, въпреки че със сигурност няма по-добри условия за такива от нас".
Рашев е на мнение, че наличието на много нови батерийни мощности явно не помага особено много на родната енергетика.
По думите му цените у нас си остават много високи - средно 141 евро/MWh от началото на годината, докато Гърция в това време отчита много по-ниска средна цена от 107 евро/MWh.
"Това не е временно явление. Това е процес, който клони към ясен резултат. Ние губим. Те печелят", завършва енергийният експерт.
