В края на работната седмица темата за нарастващите цени и отражението на геополитическите конфликти отново излиза на преден план. Европейците вече започват да усещат ефектите от войната в Близкия изток върху личните си бюджети – дори ако конфликтът не се задълбочи. Предупрежденията от Европейската централна банка, както и действията на отделните държави членки, показват, че се търсят както национални, така и общи европейски решения за овладяване на инфлационния натиск. В този контекст стои и въпросът доколко България прилага правилните мерки и дали те са достатъчни.
Според бившия министър на труда и социалната политика Зорница Русинова, предприетите до момента действия са само началото. „Ситуацията е изключително динамична, така че това е една от стъпките.“ Тя подчертава, че проблемът не се изчерпва само с директната помощ за домакинствата, а има много по-широко отражение. „Не е въпрос само на пряката помощ към домакинствата, които ще бъдат засегнати – оттук нататък бизнесът също ще страда, голяма част от индустриите", казва Русинова в предаването "Интервюто от деня" по bTV.
Още: Скок в цените на горивата с до 50% в САЩ понижи рейтинга на Тръмп
По думите ѝ, мерките както на европейско, така и на национално ниво вероятно ще се разширяват в зависимост от развитието на кризата. Русинова прави паралел с първите месеци от присъединяването на България към еврозоната и подчертава нуждата от добра институционална координаци. „Може би добър механизъм е да има отново много добра координация между институциите и бърза реакция.“ Според нея обаче настоящата политическа ситуация създава допълнителни трудности. Това налага решенията да се търсят в рамките на съществуващия бюджет и чрез активен диалог със социалните партньори и гражданските организации.
Един от ключовите въпроси е как да се определят най-нуждаещите се. В момента част от помощите се обвързват с линията на бедност, но според Русинова това не е достатъчно. „Линията на бедност е обективна мерителна единица, но въпросът е каква е комбинацията от подкрепа.“ Тя предупреждава, че традиционно уязвимите групи не винаги съвпадат с най-засегнатите от конкретната криза: „Това не означава задължително, че това са хората, които имат нужда от подкрепа при кризата с горивата". Затова е необходимо по-прецизно таргетиране и бързо администриране на помощите.
За еврото
Темата за еврото остава чувствителна, но Русинова е категорична, че настоящото поскъпване има други причини. „Причината за покачването на цените е извън нас и извън политиката, която държавата води.“ Тя изразява надежда, че обществото прави ясно разграничение между ефектите от геополитическите процеси и самото въвеждане на еврото. В същото време отчита положителни сигнали: „Успяхме доста добре да се справим с този преходен период.“
Още: До 150 долара на барел: Енергиен експерт с прогноза за ръст на цената на горивата у нас
По отношение на бъдещето Русинова посочва, че България вече започва да вижда положителни ефекти от членството си в еврозоната, включително ръст на инвестициите. Но подчертава, че това е само началото. Особено важна остава темата за пенсионната система и възможностите за избор при допълнителното осигуряване. Според нея ключов фактор ще бъде финансовата грамотност: „Оттук нататък усилията да познаваме добре системата и да управляваме личните си финанси са от решаващо значение", заяви Русинова.
Предизвикателствата пред България и Европа остават сериозни – от инфлационния натиск до необходимостта от по-добре насочени социални политики. Ясно е обаче, че успехът на всяка мярка ще зависи не само от нейния размер, а и от точността на прилагането ѝ, скоростта на реакция и доверието на обществото, категорична е Русинова.
Още: Да плащаме в евро и ако има ръст на цените – да сигнализираме: Полезни съвети
