И дребният, и едрият бизнес останаха недоволни от обявените от правителството нови условия за компенсиране на разходите им за потребената електроенергия, пише в. "Сега". Хотелиери и ресторантьори се възмутиха от прекалено завишения таван, над който държавният фонд "Сигурност на електроенергийната система" ще дава компенсации. Правителството реши на последното си заседание помощта да се отпуска за всички небитови потребители на електроенергия, когато цената й на Българската енергийна борса в сегмента "Ден напред" надхвърли 240 лв. за мегаватчас. Това е доста над доскоро действащия таван от 180 лв. на мегаватчас, което означава, че рязко се свиват възможностите за получаване на компенсации за скъп ток.
Още: Последна дупка на кавала ли сме: Синдикати и бизнес в спор за минималната заплата
Новата програма за бизнеса
Новата програма за подпомагане на бизнеса е в сила със задна дата от 1 юли 2025 г. и ще действа до 30 юни 2026 г. Тя бе приета въпреки заявките на премиера Росен Желязков да прекрати даването на компенсации на калпак, дори и на сектори и фирми, които правят огромни печалби като банки, телекоми и др.
Още: Малкият бизнес представлява 99 на сто от фирмите в ЕС
"Туристическият сектор има нужда от реални компенсации от страна на държавата заради скъпия ток на свободния пазар, в противен случай ще има много фалити", обявиха от Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА).
От асоциацията изчисляват, че увеличението на ценовия таван ще повиши разходите за ток на хотелиерите и ресторантьорите с над 30%. И предупреждават, че това ще се отрази основно на ваканционните комплекси, които вече са договорили цените на туристическите пакети за 2026 г. От БХРА твърдят, че ръстът на цените на услугата е само с 3 до 7%, въпреки по-високия ръст на разходите, включително и заради скъпия ток.
От БХРА настояват хотелиерският бизнес да бъде приравнен с енергоинтензивните предприятия, които ще получат допълнителна подкрепа от страна на държавата. Както стана ясно, правителството се кани да приеме специален компенсационен механизъм за високоенерийните производства от тежката и леката индустрия. Министерството на енергетиката публикува за обществено обсъждане в средата на септември проект за тригодишна компенсационна програма за тях. Проектът предвижда от 1 юли 2025 г. до 30 юни 2028 г. енергийният фонд да покрива 50% от разходите на индустрията за ток, когато средномесечната цена надхвърли 125 лв. за мегаватчас.
Работодателските организации обаче смятат, че този ценови праг трябва още да се свали, за да се подобри конкурентоспособността на нашите индустриални предприятия, които работят основно за износ. Българската стопанска камара (БСК) например настоява предложеният праг от 125 лв./MWh (63,91 EUR/MWh), който "не отразява реалната ценова експозиция на българските енергоемки предприятия спрямо конкурентите им в Централна Европа", да бъде коригиран на 50 EUR/MWh (97,79 лева).
Още: България е сред малкото страни в ЕС, в които закритите фирми са повече от новите
От БСК критикуват и поставените условия, за да се получи субсидията. Според проекта на МЕ е необходимо 50% от получената компенсация да се инвестира в енергоефективни мерки като изграждане на собствени ВЕИ мощности, батерии за съхранение на тока, електрификация и др. Изискването е половината от компенсациите да са вложени за декарбонизация до 48 месеца от заповедта за получаване на субсидията.
Според работодателската организация тези условия създават "сериозен риск за инвестиционната предвидимост и може да компрометират вече започнати инвестиционни процеси, особено когато става въпрос за поръчки на нестандартно оборудване с дълги срокове за доставка". Затова от Камарата предлагат прецизиране на условията като например изискването за предварително деклариране на вида, мястото и срока на инвестицията при подаване на заявление за компенсации да отпадне. Инвестиционният ангажимент да се конкретизира след определяне на размера на помощта за съответния ценови период, предлагат от БСК. Освен това бизнесорганизацията настоява в постановлението изрично да се запише, че задължението за инвестиране се изчислява върху реално получените компенсации, а не върху прогнозни или заявени суми.
БСК предлага също да се предвиди и алтернативен механизъм за осигуряване на средства – например целеви трансфери от държавния бюджет или авансово планиране на бюджетните средства.
А ако се удоволетворят всички тези претенции на бизнеса, до трансфери от бюджета несъмнено ще се стигне, тъй като фонд "Сигурност на електроенергийната система" е силно декапитализиран. Първо, вече в него не влизат толкова много постъпления от "свръхпечалбата" на производители и търговци на ток, второ, той бе източен от огромните компенсации, които бяха изплатени на небитовите потребители на ток от края на 2022 г. насам - близо 6 млрд. лв. Сред тях освен бизнеса са и държавни и общински структури като детски градини, учебни заведения, кина, театри, болници и др.
Още: Бизнесът и синдикатите не се разбраха за вдигане на минималната работна заплата
