България ще е сред първите 20 държави в света с Водородна долина

Това коментира министърът на иновациите и растежа Александър Пулев по повод приемането от Министерския съвет на Водородната пътна карта на България. Документът е изготвен от Министерството на иновациите и растежа (МИР) и има за цел да развие потенциала на страната в областта на водородните технологии, да ускори научните изследвания и иновациите в сектора, включително комерсиализацията на водородни технологии.

Росен Христов: Целта ни е плавен преход към зелена енергия

Пълното наименование на документа е Национална пътна карта за подобряване на условията за разгръщане на потенциала за развитие на водородните технологии и механизмите за производство и доставка на водород за периода 2023-2026 г.

Една от основните цели е да се идентифицират всички ключови законодателни реформи, за да се хармонизират всички приоритетни оси с ЕС. Поетапното отключване на реформите може да осигури ресурс от Европа около 3 млрд. лв. в следващите години за насърчаване на водородните технологии, сочат разчетите на експертите.

Пътната карта е резултат от редица консултации, организирани с външни експерти, членове на академичната общност, работодателски организации и съгласуване с Европейската комисия. Тя се приема в изпълнението на Реформа „Разгръщане на потенциала на водородните технологии и производството и доставките на водород“ в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), като ключово изискване за третото плащане по Плана.

Нидерландия изгражда голямо офшорно съоръжение за производството на "зелен" водород

Правителството на Нидерландия обяви днес, че планира да изгради голямо офшорно съоръжение, при което вятърната енергия ще бъде използва...

Прочети повече

Проектът за водородна долина в България е един от едва 37 такива в 20 страни и един от 9-те проекта по Програма „Хоризонт Европа“, за които ЕК осигурява финансиране в първата покана за подаване на проектни предложения през 2022 г. Проектът ще бъде воден от международен консорциум. Първоначалната инвестиция е 30 млн. евро, от които 8 млн. евро ще са по линия на МИР през новата научна програма и 8 млн. евро - от ЕК – по „Хоризонт Европа“. Изграждането й трябва да започне още през 2023 г.

Министър Пулев подчерта, че по линия на ПВУ има около 140 млн. лв. за пилотни проекти с фокус „зелен водород“ и биогаз. „Допълнителни финансови възможности има и по новата програма „Конкурентоспособност“ към МИР, където може да се кандидатства за финансиране на водородни технологии по процедурите за разработване и внедряване на иновации, които ще бъдат обявени в следващите седмици и месеци“, добави той. 

Националната пътна карта определя пътя за изграждане на водородна индустрия. Целта на Пътната карта е да се създаде база за съгласувана рамка за ефективно, плавно и последователно въвеждане на технологии за производство, транспортиране и използване на водород в индустрията, енергетиката, транспорта и бита, за създаване на благоприятни условия за иновации и инвестиции. Ще бъдат определени секторите и етапите за осигуряване на максимален ефект върху ангажиментите за климатично неутрална икономика, за създаване на нови вериги на стойността по отношение на водорода, за засилване на партньорството на национално, регионално и европейско ниво.