Българското селско стопанство - поле на парадокси

Причините за това са няколко. На първо място е уедряването на стопанствата. Оказва се, че средният им размер у нас е 6240 дка, като по този показател задминаваме дори САЩ - държавата с най-добре развито селско стопанство в света. Там стойността е малко над 5000 дка.

Вторият парадокс е, че у нас се развива монокултурно земеделие с основен продукт зърното, при положение, че това не би трябвало да е характерно за нашия регион. 

Танева вярва в ръста на родното производство на месо, мляко, плодове и зеленчуци

111 млн. евро е отпуснатият бюджет от Европейската комисия за промоционалните програми за 2016 година. Това заяви министърът на земедел...

Прочети повече

Особено притеснителен е третият парадокс, според който у нас масово се внасят селскостопански стоки. През миналата година например едва 7% от ябълките в магазините са били български. А дори с основен продукт на производство зърното хлябът у нас се прави основно от хлебопекарни смеси и замразени миксове.

Според доклада през последните години сбърканият модел в земеделието е лишил икономиката от поне 10 млн. лева добавена стойност и от половин милион работни места.

Емиграция и пазар на труда

Икономистите от БАН са изследвали и влиянието на емиграцията върху пазара на труда в България.

Край с ваучерите за гориво за тракторите, ще дават пари

Народното събрание прие на първо четене промени в Закона за подпомагане на земеделските производители на първо четене, отнасящи се до г...

Прочети повече

"Напусналите страната българи са около 1 млн. души. Усещането, че са повече, идва от циркулиращите - хора със сезонни ангажименти в чужбина", обясни проф. д-р Веселин Минчев.

13 от областите в страната са изоставащи, сочат данните на БАН. Разликата в икономическо отношение не е север - юг, а запад - изток, като неособено изненадващо най-зле е ситуацията в Северозападна България. 

Българите продължават масово да разчитат на паричните трансфери на свои роднини от чужбина. Най-много трансфери привлича Южен централен регион. В изоставащите области парите от емигрантите се използват за здравеопазване и образование, а в останалите - за потребление, погасяване на заеми и др.

Още подробности по темата прочетете в Expert.bg.