Не можем да си позволим да губим 1/4 от човешкия си потенциал още на старта. Образованието не е само социална политика, то е основата на човешкия капитал и икономическото развитие на България. Това обяви в своя позиция Българската предприемаческа асоциация (BESCO) в коментар на предложените проекти на Закона за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование.
BESCO подкрепя въвеждането на системна езикова подкрепа. Според асоциацията приблизително всяко четвърто дете в 1 клас е с различен майчин език, а всяко от тях трябва да има възможност да учи и да се развива наравно със своите връстници.
"В същото време една мярка работи само, ако системата има капацитет да я приложи. Затова настояваме за подготвени учители, достатъчен ресурс, ясни критерии и измерими резултати, както и за единен и работещ модел на езикова подкрепа", гласи още становището.
Още: Учителите против единния учебник, подкрепят новия предмет „Добродетели и религии“
"BESCO обединява над 1000 компании от различни сектори, значителна част от които са сред най-големите работодатели в страната, представляват огромен дял от икономиката, работят в технологичния сектор и в индустриите с висока добавена стойност. За нас образованието е ключова част от средата, в която бизнесът се развива, защото именно образователната система поставя основата на човешкия капитал, производителността и способността на икономиката да създава повече блага за обществото. Българският бизнес от години усеща пряко последиците от дефицитите в образователната система: недостигът на хора с необходимите знания, дигитални умения, критично и аналитично мислене и адаптивност се превръща в ограничение пред развитието на компаниите, привличането на инвестиции и създаването на иновации", пишат още от BESCO.
"За да адресират гореспоменатите дефицити, предприемачите в асоциацията създават собствени академии, обучителни центрове, стажантски програми, финансират и структурират бакалавърски и магистърски програми, водят курсове и обучения в училища и университети, инвестират в допълнителна квалификация и преквалификация на своите служители. Направените финансови инвестиции и инвестиции във време и административна организация на тези процеси са значителни, но недостатъчни да покрият системните нужди на бизнеса с висока добавена стойност и са индикатор за необходимостта от фундаментална реформа в образователната система", гласи позицията.
Подкрепа за мерките за езикова подкрепа
В края на 2023 г. BESCO и още 24 работодателски, браншови и бизнес организации и двустранни камари излязоха с общо становище, конкретни предложения и едно много ясно послание - в ерата на изкуствения интелект светът се променя не в рамките на години, а често в рамките на броени дни. Според тях старомодните прийоми на преподаване, фокусирани върху натрупване на фактология и наизустяването на определено знание не отговарят на развитието на съвременния свят и уменията за пълноценна реализация в обществото на децата и учениците.
"Затова подкрепяме усилията за подобряване на достъпа и качеството на образованието, включително мерките за езикова подкрепа и по-ранното идентифициране на образователните затруднения. От години BESCO се застъпва за навременна подкрепа за децата с различен майчин език (приблизително всяко четвърто дете в първи клас), които заслужават възможността да учат и да се развиват на равни начала със своите връстниците. България не може да си позволи да губи една четвърт от човешкия си потенциал още на старта в контекста на националните приоритети за трансформиране на икономиката към икономика на високата добавена стойност, иновациите и индустриите с висока добавена стойност.
Същевременно всяка промяна в образователното законодателство следва да се преценява не само през проблема, който решава днес, но и през това дали изгражда система, способна да подготви децата за икономиката и обществото на утрешния ден. Данните показват, че дефицитите в базовите умения вече са системен проблем. Според PISA 2025 на ОИСР 58% от българските 15-годишни ученици са под базовото ниво по четене, а 57% – по математика, като това са най-ниските резултати за България от началото на участието ѝ в изследването. Тези резултати показват, че за значителна част от учениците системата не успява да изгради фундаменталните умения, върху които впоследствие се развиват всички останали компетентности. Предлагаме разпоредбите относно езиковата подкрепа в трите законопроекта да бъдат обединени и бихме искали да изложим следните препоръки за доусъвършенстване на мярката", гласи още позицията.
Предложения
Още: "Сталинизъм под маската на дисциплина": На учители и експерти им прилоша от новия пакет мерки на МОН
От BESCO предлагат разпоредбите относно езиковата подкрепа в трите законопроекта да бъдат обединени в единен текст, който съчетава най-добрите решения и допълва съществуващите празноти във всеки от тях.
В резюме отправят и следните препоръки за надграждане на предложенията:
"Стандартизирана входяща диагностика и индивидуализирана подкрепа. За всяко дете да се установява езиковото ниво чрез стандартизиран инструмент, като резултатът определя формата, интензивността и продължителността на подкрепата, както и очаквания напредък.
Специална подготовка на учителите по български като втори език. Да се въведат минимален компетентностен профил, задължително въвеждащо обучение и последваща методическа подкрепа за педагогическите специалисти, които предоставят езикова подкрепа.
Още: Официално: Мерките за по-добра дисциплина в училище на правителството на Румен Радев
Езиковата подкрепа да продължава и след подготвителния клас. Да се предвидят допълнителни занимания, езикова подкрепа в рамките на останалите предмети и периодично проследяване на напредъка и след включването в редовна паралелка.
Максимален срок за обучение в подготвителен езиков клас. Подготвителният клас трябва да бъде временна мярка с ясно определена максимална продължителност, а не отделна дългосрочна образователна пътека.
Периодична оценка и ясни критерии за преминаване в обща паралелка. Необходимостта от продължаване на езиковата подкрепа да се оценява регулярно, а детето да преминава към общото обучение веднага щом установеното езиково ниво позволява това.
Максимално участие на детето в общата училищна среда. Дори по време на интензивната езикова подготовка учениците следва да участват заедно с връстниците си във всички учебни и извънкласни дейности, за които езиковото им ниво позволява.
Присъствената форма да остане водеща. При недостатъчен брой ученици вместо изцяло дистанционно обучение да се използват споделени специалисти между училища, мобилни екипи или регионално организирана подкрепа.
Въвеждането да бъде обвързано с готовността на системата. Новият модел да стартира едва когато са налични стандартизирани инструменти за оценяване, учебни програми и материали, подготвени учители и необходимият финансов ресурс, като преди националното въвеждане се проведе пилотно прилагане в рамките на една или две години в различни типове училища. Практическите предизвикателства ще бъдат различни – от училища с висока концентрация на деца с различен майчин език, през паралелки, в които само отделни ученици имат нужда от езикова подкрепа, до малки училища, в които броят на децата няма да позволява сформирането на отделен подготвителен клас. Пилотирането следва да обхване именно тези различни ситуации, за да се установи кои организационни модели работят най-добре – отделен подготвителен клас, подкрепа в рамките на общата паралелка, споделени специалисти между няколко училища или регионално организирана подкрепа. Резултатите от пилотния период трябва да послужат за прецизиране на правилата, необходимия кадрови и финансов ресурс и критериите за прилагане преди националното въвеждане на модела.
Целево финансиране и измерване на резултатите. Да се осигури отделен ресурс за езиковата подкрепа и да се проследяват не само броят обхванати деца, а продължителността на подкрепата, успешното им преминаване към общите паралелки и последващият образователен напредък".
