Пенсионни осигуровки на български граждани се вливат във въглищните централи, свързани с бизнесмена Христо Ковачки, които продължават да тровят въздуха. Това показва „Топлинният удар на „Ковачки“ – анализ на Пенсионноосигурителното дружество „Топлина“, изготвен за „Грийнпийс“ – България. Информацията, с която организацията се е сдобила, гласи, че става въпрос за около 5 милиона лева от пенсионните осигуровки на над 100 000 българи - те всеки месец захранват компаниите от "въглищната империя".
Още: Асен Василев: Не еврото ни прави бедни, а това, че плащаме тройно на "Чичко Тревичко" (ВИДЕО)
Холдингът "Орион"
Припомняме, че Антикорупционният фонд разкри картел с около 150 компании с привидно несвързани собственици от няколко държави. Твърди се, че зад него стои бизнесменът Христо Ковачки, считан за сивия кардинал в сектора, но и до днес отричащ да е реалният собственик на ключови дружества като въглищните електроцентрали ТЕЦ "Брикел" и ТЕЦ "Бобов дол" - той се представя за техен консултант. Според фонда този холдинг, наречен "Орион", извършва редица нарушения - нерегламентирани финансови стимули за държавни служители, шестцифрени заеми за политици, данъчни и осигурителни измами за стотици милиони, фалшификации с въглеродни квоти, манипулиране на енергийния пазар и др.
Още: АКФ: Таен картел на Ковачки източва милиони и контролира политици (ВИДЕО)
Впоследствие бивш ръководител на търговията с газ в така наречения холдинг "Орион" - Веселин Тодоров - предостави изчерпателна и систематизирана вътрешна информация относно начина на функциониране на тайния картел, схемите за контрол и координация, финансовите практики, както и множество данни за нарушения на българското и европейското законодателство: Свидетелства за тайния картел отвътре: Ковачки изкуствено качвал цените на тока и държал в страх служителите (ВИДЕО).
Снимка: БГНЕС
"Тайният холдинг, изобличен в разследването на Антикорупционния фонд, хвърля огромна сянка не само върху енергетиката, икономиката и живота на българите, но и върху финансовата сигурност на десетки хиляди бъдещи пенсионери", пишат сега от "Грийнпийс" - България. "С категоричния напредък на енергийния преход инвестициите в изкопаеми горива като въглищата стават все по-нестабилни и се сблъскват с риска да се превърнат в блокирани активи – такива, които губят своята пазарна стойност. Дългосрочната финансова сигурност на настоящите и бъдещите пенсионери няма как да е свързана с разпадащи се замърсяващи предприятия и със сектор, обречен да залезе в рамките на настоящото десетилетие".
"На фона на все по-дълги и интензивни горещи вълни, опустошителни пожари и суши, инвестирането във въглища – най-големият ускорител на климатичната криза – е стимул за още бедствия и щети върху природата и здравето на хората. Инвестирането в компании от въглищната империя на „Ковачки“ през пенсионното дружество „Топлина“ пък е двоен „топлинен удар“: заплаха за качеството на живот въобще, но и риск за изработените с честен труд пенсионни осигуровки на работниците. Пенсионните фондове следва да се грижат за бъдещето на своите вложители, не да го залагат на карта“, коментира Десислава Микова, координатор на кампанията „Климат и енергия“ в „Грийнпийс“ – България.
Още: Контекстът е решаващ: Формула за манипулация "Ковачки"
Пенсионни осигуровки: каква е връзката с Ковачки?
От една страна, „Топлина“ е сред малкото дружества, които енергийният бизнесмен Христо Ковачки притежава открито – чрез фирмата си „Ел Ем Импекс“. Други компании, свързвани с него, притежават по близо 10% от „Топлина“ – топлофикациите във Враца и Бургас, както и „Атоменергоремонт“, а ТЕЦ „Брикел“ има 4%.
От друга страна, „Топлина“ инвестира средствата от пенсионни осигуровки в акции и облигации на дружества, свързвани с въглищната империя на Ковачки, гласи анализът на "Грийнпийс". Към края на 2024 г. директните такива вложения достигат 75 млн. лв., а индиректните – до 150–200 млн. лв.
Общият размер на портфейла на пенсионното дружество е 450 млн. лв. Делът на свързаните инвестиции в активите се запазва относително константен – 30–35%, но като стойност те нарастват с над 15% годишно благодарение на новите постъпления от осигуровки на клиентите.
Още: BIRD: Фирма от холдинга на Ковачки е застраховала депутатските коли и жилища
Проблемът с инвестициите в свързани лица
Азбучна истина при портфейлния мениджмънт е, че всяка концентрация носи риск. Влагането на значителен дял от активите в една икономическа група е точно това – евентуални финансови затруднения в нейните рамки може да предизвикат съществени загуби. Затова и законът предвижда ограничения за такива инвестиции. В случая обаче те са заобиколени чрез множество кухи офшорни компании – формални собственици на българските дружества, казват от "Грийнпийс".
Проблемът с инвестициите в замърсители
За централите, свързвани с Ковачки, инвестициите на „Топлина“ са форма на финансиране, което е възможно никоя финансова институция да не желае да осигури - или поне не при приемливи условия. Поне няколко от тези централи работят на хронична загуба.
Още: Замърсяване, забулено в тайна: Държавата крие нарушения на ТЕЦ, свързан с Ковачки
За четиригодишния период 2020–2023 г. ТЕЦ „Марица 3“ реализира над 100 млн. лв. загуби, „Топлофикация - Плевен“ има над 75 млн. лв., а „Топлофикация - Русе“ – над 60 млн. лв. Благодарение на средствата на осигурените, много иначе финансово неустойчиви въглищни топлоцентрали и топлофикации продължават да функционират на ръба на оцеляването и на екологичното законодателство.
Снимка: БГНЕС
Към края на миналата година близо 16 млн. лв. от портфейла на „Топлина“ са вложени в акции и облигации на ТЕЦ „Бобов дол“, също „консултирана“ от Христо Ковачки, отчитат от "Грийнпийс" - България. Централата системно обгазява със серен диоксид, а институциите години наред забулват данните за замърсяването в тайна и не успяват да го предотвратят. При последния такъв случай от централата дори заявиха, че никога тя не е замърсявала.
Проблемът за служителите на въглищната империя
Има данни, че значителен брой от служителите в компаниите от въглищната империя, свързана с Ковачки, се осигуряват в пенсионното дружество „Топлина“. Те са двойно изложени на рискове – първо, за работните си места със свиващите се перспективи пред кафявата енергетика, и второ, заради това, че инвестициите в личните пенсионни партиди са заплашени от изчезване.
При професионалните пенсионни фондове пазарният дял на „Топлина“ е над 6%, а осигурените – над 20 000 души. Трябва да се има предвид, че голяма част от работещите първа и втора категория труд, за които се правят вноски в този тип фондове, са миньори.
Проблемът с регулатора
Регулаторът – Комисията за финансов надзор - през годините е просто един беззъб наблюдател на тенденциите, пишат от "Грийнпийс" - България в доклада си.
Санкциите, предвидени в Кодекса за социално осигуряване за този тип нарушения, варират от няколко хиляди до няколко десетки хиляди лева. При интереси за десетки и дори стотици милиони, те едва ли биха имали възпиращ ефект.
