Кирил Вътев: Хората са прави, амбициозната "зелена" политика на ЕС ги вкара в огромни разходи

"Хората са прави, защото амбициозната "зелена" политика на ЕС ги вкара в огромни разходи и ниски добиви и то в цяла Европа. Цяла Европа за какво протестира?" , попита Кирил Вътев. "И миналата година в бюджета не е имало средства, предвидени за подпомагане по т.нар. "украинска мярка", която е временна. Таванът й беше 250 хиляди евро на ферма. В следствие на много усилия от наша страна се увеличи на 280 хиляди, но по тази украинска мярка целта е да бъдат подпомогнати земеделските производители в следствие на загубите заради войната в Украйна", посочи министърът на земеделието и храните.

Още: Правителството и земеделците се разбраха, протестите спират (ВИДЕО)

"През 2022 година Украйна обаче не можа да изнесе нищо почти или символично, което създаде дефицит на световните борси, тъй като Украйна е огромен зърнопроизводител. След Русия, тя е втора", посочи Вътев.

Според Кирил Вътев притесненията на земеделците и фермерите са основателни, защото "счетоводно те няма как да покажат загуби". "Нека го обясня просто. Засяхме много скъпа реколта през 2022 година. Ожънахме много скъпа реколта през 2022 година, а цените на световните борси се сринаха заради свръхпроизводство на зърно в световен мащаб. Реално погледнато те се притесняват хората основателно. Счетоводно погледнато те няма как да покажат загуби. Това е повече от ясно", каза министърът на земеделието и храните.

"Ако проследим реколтата, засята 2022 година, и прибрана в 2023 година, разходите направени за тази реколта – сеитба, торене, жътва, тези разходи са по-високи от цената, която получават в момента за това зърно", посочи Вътев.

Още: Държавата с предложение за земеделците: За най-малките - най-много, за най-големите - съвсем малко

Според министъра на земеделието и храните земеделците наистина са на загуба за тази реколта, която обхваща две счетоводни години. "И ние това искаме да докажат", допълни той.

Кирил Вътев, каза, че земеделците са приели условията и ставките. "Успокоиха се и сега в неделя ще се съберем да прецизираме всички текстове по споразумението. И в понеделник да го разпишем", обобщи Вътев.

Министърът уточни, че малките този път ще получат повече от по-големите. "Тук има една особеност. Всички сектори без зърнопроизводство са получавали и 2022, и 2023 година. Зърнопроизводството досега не са получавали никаква помощ по т.нар. "временна украинска помощ". Сега обаче заради лошата година - суха година, ниски добиви, висока стойност на производство, загуби в следствие на световните пазари - и те поискаха", обясни Кирил Вътев.

Министърът на земеделието и храните посочи, че именно зърнопроизводителите получават най-ниско подпомагане. "Най-уязвими са малките до 3000 декара. Те със сигурност са много зле. Има хора с по 1000, 2000, 3000 декара, затова на тях не искаме нищо да ни доказват. В анализите се вижда, че те са зле", посочи Кирил Вътев.

Министърът уточни, че земеделците с от 3000 до 6000 декара ще трябва да доказват. "Няма как да дадем на всички. Има хора със 100 000, с 200 000, има хора и с по милион, но до 6000 декара са 95,6% фермите", посочи Вътев. Министърът обясни, че именно затова се прави компромис за малките ферми до 3. А от 3 до 6 , и от 6 до 10 хиляди декара, са три ставки, които протестиращите са приели.

Кой е основният проблем в българското земеделие?

По отношение на това дали има нещо сбъркано в българското земеделие, министърът посочи, че това е липсата на напояване. "Знаем, че се унищожиха напоителните системи преди 20 години. Как се прави земеделие без напояване?", попита Вътев.

Министърът каза, че в българското земеделие има много проблеми – в напояването, в поземлените отношения, в арендните отношения, в начина, по който се отдават на търг площите за земеделски стопани. "Българското земеделие е нагоре с главата", поясни Кирил Вътев.

Още: Денков протегна ръка към земеделците, но повтори, че няма да се плаща на печеливши фирми (ВИДЕО)

Според него от ротация на ротация "няма никакъв шанс" да се подобри нещо в сектора на земеделието, а е нужен "дългосрочен план за действие". "Моето лично мнение е, че предвид климатичните промени ние трябва да направим една дългосрочна прогноза с метеоролозите за тези климатични промени и на база върху тях да преразгледаме не само сортовете и видовете, които трябва да отглеждаме, но и отделните сортове", обясни министърът на земеделието и храните. "Сега всеки прави каквото си иска. Това е неефективно. Все едно да отглеждаме рози във Варна", подчерта той.

Още: Българският фермерски съюз се присъединява към протестите